Батошевският манастир се намира на няколко километра над село Батошево, което от своя страна отстои на около 10км. на юг от град Севлиево на брега на река Росица.

Според надпис върху мраморна плоча, изложена в музея на село Батошево, манастирът е основан през 1250г. по времето на Цар Михаил Асен, внук на Асен. Манастирът е бил разрушен с падането на България под Турско робство. През 1809г. монах от град Троян, Исай, заживява като отшелник на това място. Един ден монахът чул историята на една пастирка, която разказвала като една вечер, докато търсела изгубения си добитък, видяла една майка с дете да седи върху камък и да плаче, нареждайки че е забравена и оставена без дом. Монахът намерил пастирката и изтълкувал нейното видение като послание на Богородица, че иска да бъде построен отново манастир на това място. Исай построил малка колиба до камъка, окачил икона и заживял в нея. Исай започнал често да слиза до Батошево и Севлиево и да разказва на местните хора историята на пастирката, опитайки се да събере дарения за построяването на нов манастир.

За съжаление, Исай не могъл да завърши делото си, защото бил прогонен насила от развалините. През 1831г., обаче, по времето на голяма чумна епидемия, много граждани на Севлиево напуснали домовете си и избягали в планината. Хората тогава дали обет, че ако се завърнат живи и здрави, ще постоят отново манастир на мястото на стария Батошевски манастир. Така и станало. Събирането на всички документи и на нужните средства отнело 4 години. Строежът започнал през 1836г. с дарения от търговци от Габрово, еснафи от Севлиево и други богати българи. Първият игумен на манастира е Хаджи Макарий от град Троян. Манастирът скоро се превърнал в прочута религиозна школа и дори Бачо Киро прекарал 2 години зад стените му в учение.

Както и много други манастири, Батошевският също е взел активно участие в борбите на народа срещу турските поробители. Известни революционери като Миткалото, Ангел Кънчев, Пешев, Карагьозов, идвали често в манастира и организирали тайни срещи зад неговите стени. По време на Априлското въстание през 1876г., манстирът е бил подпален от турски войници. Благодарение на внезапно плиснал дъжд, църквата е пощадена от пламъците. Игуменът по онова време, Давид, е бил изпратен в затвор и измъчван, а негов събрат монах – Дякон Христофор – се присъединил към четници. Поп Калиник е бил измъчван до смърт, докато останалите монаси едвам се спасяват. Въпреки това, скоро манастирът е съграден отново, но новата жилищтната част има само два етажа, за разлика от предишните три.

Манастирът предлага настаняване, но не и храна.

Добър асфалтов път води до манастира от село Батошево, като разстоянието е 2-3км. Село Баточево, от своя страна, лежи на приличен път, свързващ град Севлиево и град Априлци.

0887977522, 0887933842