Манастирът „Св. Георги Победоносец” се намира до самото село Белащица, отстоящо на 12 км южно от гр. Пловдив, там, където от Тракийската низина започват да се издигат Родопите. Манастирът не е голям, но много уютен, сгушен сред прекрасната гора над селото.

Манастирът „Св. Георги Победоносец” е изграден от византийския военоначалник Никифор Скифи, който през 1014 г. в битката при Беласица планина (Македония) се явил неочаквано в тила на храбрия цар Самуил и с това допринесъл за победата на Василий ІІ, взел голяма плячка и много пленници.

През 1018 г. императорът на Византийска империя, Василий ІІ, назначил своя пълководец Никифор Скифи за управител на тогавашната Филипополска област със седалище гр. Филипополис (сега гр. Пловдив). Богатите и плодотворни пловдивски полета се нуждаели от работници, които да обработват добре земята, за да изкарват повече блага за всички. Управителят Никифор Скифи се обърнал към императора Василий ІІ да му изпрати 15 000 от Самуиловите войници, пленени при Беласица планина. Императорът му ги дал, а те основали селото, което нарекли Беласица, а по-късно Белащица.

Никифор Скифи имал голям дворец-крепост (съществувала до 1650 г.) на юг от селото (сега се нарича Белащица), останки от която има близо до хилядолетен чинар.

През 1020 г. на 1000 м. на юг от своя дворец Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на св. Георги Победоносец. Като малък Никифор Скифи се наричал Никалай – българин от Стара Загора. Като дете на 11 годишна възраст той бил отведен като роб в Цариград и обучен за византийски войник. Тридесетгодишен участвал в битката при Беласица планина като военачалник и заповядал да ослепят дори собствения му брат, за да не издаде българския му произход. Майката Венцислава била на 76 г., когато видяла този ужас, сторен на българите и големия й син Драгомир и изрекла думите: „Проклет да бъдеш, сине, да не живееш дълго за това, което направи!”.
Никифор Скифи разбрал за майчините думи, но не се разкаял. Отмъщението дошло над българоубиеца Никифор Скифи, убит на 22.12.1029 г. при Беласица планина, когато и византийската армия била победена.

През 19 и 20 в. религиозни българи и гърци са достроявали и облагородявали сградите, двора и църквата на манастира.
Манастирът е обявен за паметник на културата и представлява комплекс от черква, параклис и жилищни и стопански сгради. В момента в него живеят три монахини и две послушници.
На 6 май, празника на патрона на манастира, пред портите му се събират множество сергии и тълпи поклонници, но през останалото време е много тихо и спокойно.

Посещението в манастира може да се съчетае с пикник или туристически преход, тъй като е обграден от широколистни гори с много поляни и потоци.

Тъй като манастирът е съвсем близо до Пловдив, може да се отседне някъде в града. Заведения за хранене има в село Белащица.

До манастира се стига лесно и бързо, както с кола, така и с автобус от автогара „Родопи” в Пловдив. Намира се на пътя за Цар Калоян и Ситово, минава се през с. Браниполе.

03100 / 236; 0899 / 811334