Билинският манастир “Св. Архангел Михаил” се намира на 16 км северозападно от град Брезник, Пернишка област. Разположен е в подножието на рида Црънча от Завалска планина, на километър североизточно от село Билинци.

Манастирът е основан през ХVІ в., а е възобновен през 1855 г. Понастоящем е действащ, като при нашето посещение през 2008г. се обитаваше от отец и момиче, което помагаше в поддръжката на манастирските сгради. Обитателите на манастира живеят в изключително скромни условия, като се снабдяват с вода от близък поток. Манастирът не е снабден и с електричество.

“Св. Архангел Михаил” представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Построен е върху наклонен терасовиден терен, като манастирските сгради са разположени според четирите посоки на света и затварят един правилен четириъгълник. Манастирската църква е разположена на долна, по-ниска тераса, поради което източната й част е значително вкопана в земята. Черквата, с размери 13,20 х 3,90 х 4,25 м, е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна с притвор, слят с централната част и с един вход – от север. Първоначално тя е била на половина от сегашната, което се разбира от пукнатините в точките на дострояването. Както архитектурата на сградата, така и стенописите в църквата са от два етапа. Стенописът в източната част на църквата е примитивен, със скъсени и диспропорционални фигури, докато украсата в западната част е виртуозна. Църквата пази ценни стенописи от ХVІІ в.

Интерес представлява също така и жилищната сграда, макар и към момента в лошо състояние и нуждаеща се от ремонт. Поради наклона на терена, тя е значително вкопана в земята. Нейната източна част е едноетажна сграда, докато западната част е на три етажа Долните два етажа са изградени от дебела каменна зидария и служат за складови помещения. На горния етаж са разположени монашеските килии. Дълбок дървен чардак преминава през цялата западна фасада на горния етаж и осигурява достъпа до килиите.

През ХVІІ и ХVІІІ в. манастирът е имал голямо културно влияние и връзки с руски и атонски манастири, а в края на ХVІІІ в. в него е функционирало килийно училище.

Не се предлагат храна и спане.

До манастира води черен път от село Билинци, втората част от който е трудно проходим за кола. Пътят, обаче, минава през широколистна гора и е приятен за кратка разходка пеш.