Чекотинският манастир “Св. Архангел Михаил” се намира на 20км североизточно от Ботевград и на 10км от гр. Правец, на брега на река Малък искър в Предбалкана.

Смята се, че манастирът е бил построен в края на 12в. – първата половина на 13в. Съществуването му се свързва с т.нар. крепост “Боженишки урвич”, която се намира на около 4км от него. От теренни проучвания на тази средновековна крепост се заключава, че в нейното подножие също е съществувал църковен комплекс по време на Второто българско царство, като двата религиозни комплекса – Чекотинският манастир и църковният комплекс на крепостта – са били в тясна връзка. При падането на Боженишкия урвич в Османско владение в края на 14в. манастирът е разрушен.

През 17в. е открита полуразрушената църква на Чекотинския манастир, която е възстановена. За съжаление този период от съществуването на манастира е кратък, тъй като той отново е разрушен, най-вероятно по време на кърджалийските набези. Следващото частично възстановяване на църквата е станало някъде към средата на 19в. с усилията на местното население от село Осиковица, гр. Тетевен и други селища. За това свидетелства издълбаната 1847г. в камък на прозорчето от южната страна на църквата. Всъщност църквата е и единствената сграда от средновековния манастир, която частично е оцеляла и до днес.

Църквата има типичната архитектура на християнските храмове от 12-13в., като представлява еднокорабна базилика с предверие, абсида и цилиндричен свод. Правят впечатление вентилационните изводи в четирите й ъгъла. От двете страни на църквата се виждат две срещуположни, издадени навън ниши. Северната ниша скрива тайна врата и подземен тунел, който е водел до старата битова сграда, извисявала се на скалата до църквата. Този проход е използван и от Васил Левски, когато се е криел тук. Входът към църквата е нисък и сводест, оформен с дялани камъни. Най-отгоре над портата е изсечен кръст, а отляво и отдясно са изобразени съответно луната и слънцето с две звезди. Един от редките стенописите на църквата е този на самия Бог, който е изрисуван на тавана като старец в бяла мантия в цял ръст, с триъгълен ореол и заобиколен от звезди на небесен фон. Интерес преставляват също така и иконата на Св. Мина, изографисана от хаджи Иванчо от Габрово, както и дървения иконостас с богата дърворезба със стилизирани лозови листа и гроздове, дело на тревненски майстори.

Непосредствено до църквата се намира голяма триетажната жилищна сграда с подземни помещения. Помещенията в подземното ниво са предвидени за изба и хамбар за хранителни продукти. На изток от църквата се е намирала магерницата, но тя е просъществувала до 30те години на миналия век. През 19в. над магерницата е било построено училище за ученици от 1-во до 4-то отделение. По-късно магерницата и училището са съборени, за да отстъпят място на двуетажна битова сграда, която е изгоряла през 1991г.

Целият манастирски комплекс се огражда от внушителен зид. От няколко години на втория етаж на жилищната сграда е отворен и параклис, посветен на Св. Генадий Цариградски. Параклисът е изрисуван богато в топли цветове през 1999г. и често се използва за празнични църковни служби. Манастирът е единствената изцяло газифицирана обител в България от 2000г. насам.

Манастирът разполага с 25 стаи за гости, всяка със самостоятелна баня и тоалетна (цената на легло беше 10 лева при нашето посещение през юли, 2007г.).

До манастира води добър асфалтов път от магистрала Хемус, който е обозначен с табели. Отбива се при Правец, като се поема по пътя за гр. Роман.

07133/7280; 0888/423432