Дивотинският манастир “Св. Троица” е един от най-старите и запазени манастири в Софийско. В момента функционира като мъжко братство. Намира се в северните склонове на Люлин планина, на около 10-тина километра от село Дивотино и 4км. югозападно от кв. Михайлово на гр. Банкя. Мястото е изключително живописно и диво, а манастирът е ограден от гористи хълмове и два бързея, които се пресичат до оградата му.

Според легендата за основаването на манастира обителта е построена от мъж и жена, които намерили делва с жълтици като орали нивата си. Съпрузите решили да построят манастир с имането, като натоварили делвата на едно магаре и казали, че ще започнат строежа на мястото, където магарето падне и умре. Магарето умряло между два бързи ручея, а строителството започнало през 1046г., точно сто години след кончината на св. Иван Рилски.

Местността, където е била открита делвата, и до днес е известна като “Имането”. От стария манастир, обаче, не е останало много – малки дървени части от иконостаса и три стенописни икони. По време на кърджалийските набези в края на 1806г., манастирът не е пощаден и стадата му овце, крави, коне и волове са заграбени. Според легендата, обаче, предводителят на кърджалийте Хасан Ходжа, който водел заграбения добитък, бил ударен от гръмотевица и умрял на място. Уплашените кърджалии го погребали и побягнали, като оставили добитъка на манастира. И до днес мястото, където Хасан Ходжа е бил погребан според легендата, се нарича “Ходжи гроб”.

Манастирът е известен сред местните хора като Царски манастир, заради честите му посещения от Цар Фердинанд по време на неговото управление. Знае се, че Цар Фердинанд е подарил две каляски на тогавашната игуменка, майка Клавдия. Едната каляска е служила за представителни нужди, а другата – за наглеждане на обширните манастирски имоти. Както повечето манастири, и Дивотинският е поддържал килийно училище и подпомагал освободителните борби, като е приютявал Васил Левски.

Църквата и манастирските сгради в сегашният им вид са били построени през 1902г. след като три пъти са били опожарвани по време на османското владичество. Църквата е постоена в Атонски стил и представлява малка, еднокорабна и кръстообразна постройка. Дворът не е голям, но е гостоприемен с красивата си чешма, няколко овошки, маса с пейки и сенчест навес за почивка пред входа на църквата.

Храмовият празник се отбелязва всяка година на Петдесетница (50 дни след Великден). На този ден от олтарните двери монасите хвърлят орехова шума към богомолците, напомняща огнените езици, в които се е бил превъплътил Светият дух, когато се явил на апостолите 50 дни след Възкресение.

Храна и спане не се предлагат.

Манастирът се намира доста трудно, тъй като липсват табели, а пътят е черен. След като се стигне до град Банкя, се поема по пътя за кв. Михайлово, но се отбива вдясно по асфалтов път малко преди да се стигне квартала. Оттам се кара около километър и се отбива по черен път вляво, който след 2-3км. води право до манастира. Черният път е проходим за лека кола.