Манастирската църква Св. Троица се издига северозападно от село Душинци и на около 4км. югозападно от село Ерул, Пернишко. Това, което е останало от някогашния манастирски комплекс, се намира сред вековна букова гора в местоността Манастир. Селото е разположено в подножието на Ерулска планина, чийто най-висок връх е Големи връх със своите 1481 м. Планината е особено сурова със стръмните си била и вековни букови гори, но и много красива с бистрите си извори и намиращите се тук две пещери, наричани от местните ямки (от "яма"). Снегът се задържа до късна пролет.

Исторически източници свидетелстват, че тук се е намирал малък православен манастир, съществувал по време на Второто българско царство между XI и XIV век. Днес от религиозния комплекс е запазена само малката еднокорабна манастирска църква Света Троица. Многократно разрушавана изцяло или частично по време на турското робство по българските земи, тя е възстановена последно през 1892 г. и осветена през 1900 г. На няколко метра пред централния вход се извисяват две вековни дървета, ясен и бук, които са засадени може би преди повече от 900 години. Според местната легенда двете дървета са израсли на мястото, където в първите десетилетия на робството турски войници са посекли най-красивото момиче на Ерул, Бука, и нейния любим Ясен. Според друга легенда при предишното възстановяване на църквата през 1832 г. строителите вградили сянката на местно момиче в основите на сградата. Дядо Методи, последният монах, обитавал църквата до смъртта си през 1958 г., многогократно е разказвал, че нощем е виждал от "Престола" (ритуален монолитен блок с древен езически произход), поставен вляво от входната врата, да излиза духа на момичето, облечено в бяло и да броди из гората.

Наосът на църквата е правоъгълен, завършващ с полукръг на аспидата и покрит с полуцилиндричен свод. Покривът е покрит с керемиди. Архитектурата на църквата е умишлено опростена и без орнаментика. Съотношението на височината към ширината е 1 : 1, характерно за манастирските църкви от този период. Северната страна е без прозорци, но с няколко ниши, които облекчават носещата конструкция. Олтърът вътре в църквата е отделен от погледа посредством дървен иконостас с резбована плетеница от орнаментални мотиви (цветя). Той е изцяло оцветен. Разделителните рамки между иконите са боядисани с тъмносиня и тъмнозелена боя, а изображенията на светците представляват цветни щампи.

На 35-40 м. от църквата се намира свещен извор с ледено студена вода, който никога не пресъхва. На 18 м. над извора могат да се видят основите на някогашната църква. По спомените на местни хора тя е имала чудно красиви стенописи. Рухнала е около 1900 г. До нея още са запазени зидовете от килиите на монасите. Постройката е разрушена през 1956-58 г. Личат основите и на някогашната мандра към манастира. Вдясно от входа се намира мраморна плоча - възспоменание за героичното минало на този край. Над входната врата на църквата се намира икона на Св. Троица.

За името на населеното място, до което е разположен манастирът, има спорове, но като че ли най-убедителни са доводите на проф. В. Златарски. Според него Ерул произлиза от името на племето херули - германско племе на готите, пребивавало по тези места по време на Великото преселение на народите. За това свидетелстват и намерените останки от шлака и сгур от тяхното металургично производство. В топонимията на региона има и други имена от готски произход (например местността Клаге).

Настяване и храна в манастира не се предлагат.

Очаквайте скоро