Годечкият манастир “Свети дух” се намира близо до българо-сръбската граница на северозапад от София. Издигнат е в западния край на град Годеч, на около 100м. от пътя, свързващ Годеч с град Драгоман.

Точната година, в която манастирът е построен първоначално, не е известна, но се счита, че долината на река Нишава е приютявала много църкви и манастири още от средновековието. Според археолози, районът около Годеч е представлявал голям религиозен център по времето на Второто българско царство и ранните години на Османско владичство и е бил част от т.нар. Мала Света гора (както областта около София се нарича заради множеството си манастири и църкви).

Сегашният манастир е построен върху основите на две църкви, открити от възрастна жена, Бона Велинова от Григорово. Според историята, разказвана от местни хора, Бона Велинова е имала дарба от Бог, с помощта на която е открила останките от повече от 100 забравени църкви и манастири. През 1920г. тя пристигнала в Годеч и поискала да покаже на местните хора мястото, където са били затрупани манастирски останки. Тя, обаче, е била изгонена от местния поп Андрей, който според преданието е бил наказан за тази си постъпка от Господ със смъртта и на двете си деца през същата година. През 1921г. Бона се завръща в Годеч, но този път е оставена да заведе местните хора до овесена нива, в която тя посочила едно място с тоягата си и подканила да се копае. Там, на около 70м. под повърхността на земята, са открити основите на средновековна църква. Правейки няколко стъпки на югоизток, жената посочила друго място, където са изкопани основите на втора църква. Тогава Бона споменала, че наблизо има останки и от трета църква, но друг човек ще ги намери след време.

Църквата “Свети Дух” е по-стара и по-голяма. Църквата “Свети седмочисленици”, посветена на Св. Св. Кирил и Методи и 5-те им ученика – Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий – е построена от печени тухли през периода 1951-1952г. Тя има иконостас в традиционен стил, като иконите са рисувани от Милети Божинов през 1951г. По настоящем манастирът се поддържа от една жена, Флора Накова, която въпреки че не е монахиня, се грижи за обителта от 1983г. след овдовяването си. През 1995-1996г. с помощта на дарения и със средства от продажбата на свещи е построена двуетажна жилищна сграда с 5 уютни стаи и просторна трапезария. Тухлена ограда около манастира също е издигната по онова време.

Манастирът се нуждае от дарения за изографисване на църквите.

В манастира могат да пренощуват ограничен брой гости; храна не се предлага.

До манастира се стига лесно с кола от София, като се кара по пътя към Монтана и Лом през Костонброд. След като се пресече село Бучин проход, трябва да се свърне вляво към Годеч. Разстоянието от главния път до градчето е 8км.

0729/2363, 0898/495566