Голямобуковският манастир “Св. Животоприемен източник” е единственият действащ манастир в Странджа планина, на около 4км. източно от село Голямо Буково (наричано Коджа бук до 1934г.). Манастирът се намира на приблизително равни разстояния от селата Кирово, Тракийци, Граничар, Варовик и Богданово.

Според предания, манастирът е построен през 12 в. върху основите на древно светилище. Святото място е посочено при съновидение, в което се явила св. Богородица на Коста Янов от Голямо Буково. Коста Янов боледувал дълго и оздравял, след като послушал съвета на Божията майка и се измил с водата, която и сега блика от извора под манастирската черква. Някои автори предполагат, че през 13-14 в. по тези места се е намирал Парорийският манастир, средище на църковното учение на исихастите.

Възстановяването на манастира започва през 1873г. и приключва през 1887 г. През 1903 г., благодарение на предприемчивостта на монаха Гай, който разменя манастирското стадо овце срещу 1016 дка обработваема земя от изселващи се турци, обителта се превръща в най-едрия земевладелец в този край на Странджа. Забогателият и укрепнал манастир построил нови стопански постройки, стария метох - внушителна двуетажна каменна сграда (в момента полусрутена), воденици по Бялата река и др.

До края на 80-те години на 20-ти век старите жилищни сгради на манастира са ползвани като пионерски лагер. Към 1990 г. манастирът и църквата са в руини, а сградите в окаяно състояние. От есента на 1990 г. манастирът отново започва да функционира като християнска обител, благодарение на йеромонах Евтимий от с. Росен (Бургаско), който е превърнал възстановяването му в лична мисия. Под неговото ръководство върху старите основи отново е издигната църквата, построена е жилищна сграда и манастирът започва нов живот. Църквата е изографисана, а стените на жилищната сграда също са изрисувани.

Обителта представлява комплекс от църква, полусрутен двуетажен каменен метох и едноетажна жилищна сграда. По настоящем (лятото на 2007г.) се строи нова двуетажна жилищна сграда, която се предвижда да приема гости на манастира. Манастирската църква е трикорабна псевдобазилика, построена за първи път през 1876 г. В олтарната й част се намира аязмото “Живоприемний източник”, за което се смята, че е богато на минерали и лекува редица болести. На 13 април, Светли петък, се отбелязва празникът на манастира - Живоприемен източник.

Манастирът е обявен за паметник на културата (през 1954 г.), като в момента е действащ мъжки. Йеромонах Евтимий е единственото духовно лице, което го обитава, като разчита на помощта на приютено местно семейство.

Не се предлагат храна и спане.

До манастира води приличен черен път от село Голямо Буково в сърцето на Странджа. Черният път започва от самото село в източна посока, като разстоянието от селото до манастира е към 4км.