Горнобанският манастир, известен също така като Люлинският манастир (заради Люлинската планина, в която се е сгушил), е посветен на Св. Св Кирил и Методий. Намира се на 5-6км от софийския квартал Горна баня.

Манастирът е възникнал през 15-ти век около малка крепостна черква при Малобучинския проход. След завземането на Византийската столица Константинопол от Османската империя през 1453г., което бележи окончателното разпадане на Източната римска империя, Султан Мохамед II обещал региозни свободи на местното христианско население и закрила на духовенството. Точно тогава монаси построяват и Горнобанския манастир. След като са пренесени мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин в манастира, той става известен сред местното население като "Св. Крал".
Манастирът е бил многократно опожаряван и разрушаван, а по-късно – съграждан отново. Пет години след последното такова разрушаване, през 1863г. комитет от родолюбиви жители от Горна Баня, подкрепени от руския консул в Истанбул успяват да издействат т.нар. ираде – официално разрешение от турските власти за възстановяване на манастирската черква с името “Св. Св. Кирил и Методий”. С помощта на дарения от жители на Горна Баня и околни села, както и от сдружения на софийски еснафи, започва строителството на просторна двуетажна сграда с чардаци и каменна църква. След едно тайно посещение на Васил Левски в манастира през есента на 1872г., обаче, строителството е спряно, игуменът Ананий е прогонен в Кладнишкия манастир, а двама от основните донори и организатори на строежа – Цоне и Атанас Папазалийски от софикйския еснаф – са оковани и изпратени в Русчук (днешен Русе) при Мидхат Паша, за да бъдат съдени и обесени. Двамата все пак се отървават от обесване, а строителството се възобновява малко по-късно след изричните уверения на уважавани българи, че манастирът ще служи за религиозните нужди на селата Драгичево и Кладница. Така новата църква е осветена през 1876г. от софийския митрополит Милети.
След Освобождението манастирът се замогнал и сдобил със значителни имоти – гори, ливади, ниви, добитък. През 50-те години на 20-ти век, обаче, в манастира са настанени трудови войски, което слага край на духовния живот там. Имотите са разграбени, стопанството – разрушено, а монасите – прогонени. По настоящем църквата е единствената сграда останала от едновремешния голям манастир. В нея зад олтара все още могат да се видят части от красиви стари стенописи. В църквата може също така да се прочете историята на крал Стефан Урош II Милутин, въпреки че неговите мощи вече не се съхраняват там (преместени са в църквата Св. Неделя в София).

Храна и спане не се предлагат.

До манастира се стига с кола от софийския квартал Горна баня, като разстоянието до там е към 5-6 км. Трябва да се поеме по улица Обзор от квартала, да се излезе от Горна Баня, да се мине през вилната зона на Горна Баня и да се поеме по левия път на разклона след вилната зона. Манастирът се намира малко след този разклон.