Monasteries Logo Bulgarian Monasteries  
 This page in English
 
Български Манастир - Facebook профил Facebook профил    Начало  Коментари  Travel Directory  Bulgarian Properties 

Популярно имеГрадешки манастир
Православно имеСВЕТИ ПРОРОК ПРЕДТЕЧА И КРЪСТИТЕЛ ГОСПОДЕН ЙОАН
РегионМонтана
Местоположение
Градешки манастир - местоположениеГрадешкият манастир се намира на 38 км. северозападно от гр. Враца, на 36км. североизточно от гр.Монтана, на 1.5 км. западно от село Градешница и на около 2 км. южно от десния бряг на река Огоста. Разположен e в низината северно от местността “Калето” и в западния край на местността “Селището”, на средна надморска височина 165 м. В непосредствена близост на южните стени на манастира тече малка рекичка, която е десен приток на река Огоста. Намира се в землището на село Градешница и граничи на изток със село Лесура, на юг – със село Баурене, на запад – със село Охрид и Бели Брег, а на север – със село Громшин и землището на обезлюденото в края на ХІХ в. село Кушан. Районът, в който е разположен манастира, е изключително живописен - хълм, заобиколен от трите страни с виещ се в подножието му каньон, свързан чрез тясна ивица с прилежащото плато.


История и обща информация
Възникването му се свързва с късноримската и раннобългарската крепост в местността “Калето”, съществувала до началото на ХІ в. преди поробването ни от Византия и със средновековното селище “Селището”, продължило да съществува и по времето на Втората българска държава (ХІІ – ХІV в.), и неговия некропол.

От историческите военните дневници и документи от края на ХVІ в. на Еудоксиу Хурмозаки за водените боеве на влашкия войвода Михаил Витязул, подпомаган от трансилванския княз Зигмунд Батори и молдовския княз Аарон с турците научаваме, че през зимата на 1594-1595 година Витязул преминава замръзналия Дунав и разбивайки турската армия превзема с щурм градовете Търговище, Тутракан, Русчук, Свищов, Никопол, Плевен, Вратцата и др. и достига до Стара планина. При водените военни действия биват разрушени над 2000 селища. Тогава са опожарени и опустошени и Черепишкият, Градешкият и Струпецкият манастири. За историята на манастира през следващите два века засега не се знае нищо.

Манастирският комплекс се състои от две части, вътрешен манастирски двор и стопански двор, изцяло заградени от високи, на места до 2 метра, каменни зидове с четири големи и две малки порти. В югозападните стени към реката и в югоизточните към пътя през 1865 година са изградени двуетажни жилищни постройки, свързани в ъгъла на втория етаж с малък параклис. Параклисът “Свети Йоан Рилски - Чудотворец” и сградите са основно ремонтирани и реконструирани през 1972 година. В средата на вътрешния монастирски комплекс е разположена Съборната църква, “РОЖДЕСТВО НА ЧЕСТНИЯ И СЛАВЕН ПРОРОК ПРЕДТЕЧА И КРЪСТИТЕЛ ГОСПОДЕН ЙОАН”.

Архитектурният тип на днешната църква потвърждава, че тя е изградена върху основите на стар средновековен храм, за което говорят вградените каменни късове. Тя е еднокорабна, масивно застроена с дялан камък сграда с абсида, прилепена към корпуса. Черковния кръст е каменорез на Пиета – разпнатия Иисус Христос с Дева Мария и Свети Йоан в нозете му. Плочата е неголям квадрат със страни около 70-80 см. с примитивни изображения. Примитивен ангел има вграден и в рамката на прозореца на северната страна на църквата. Примитивно е и изображението на змия, вградено в ъгъла на фриза под кръста.

Храмът Господен е от две части, наос – обща част и олтар – светая светих. Олтарът е отделен от наоса с дърворезбован иконостас с един царски ред икони на Иисус Христос, Св. Богородица с младенеца, Св. Първомъченик и архидякон Стефан и Св. Пророк предтеча и кръстител Господен Йоан.

В сегашния си вид църквата е построена през 1861 година със средства и доброволен труд на хората от с. Градешница и съседните села.

През 1972 година е ремонтирана и укрепена. В периода 2000 – 2001 година интериорът на храма е изцяло подновен. Стените на църквата са канонично изографисани. Стенописите и иконите на иконостаса са дело на екип от иконописци и кописти под ръководството на професор Тома Върбанов от Национална художествена академия – София, със средства от ръководството и работниците и служителите на Атомната електроцентрала. Стенописите и интериора са осветени на 24 юни 2001 година, храмовия празник на църквата, от Негово Високопреосвещенство Врачански Митрополит Калиник.

За основаването на манастира има две предания. Според едното, разказано и описано от Йеромонах Дионисий, през турското робство е имало съграден стар монастир в местността “Кърниво” на около 1,500 метра северно от местонахождението на сегашния манастир върху стръмния бряг на р. Огоста. Мястото и сега там се нарича “Пустия манастир”. По време на кърджалийските нападения манастирът е бил опожарен и братята му - избити. Останал само един калугер, който се заселил в тази местност, където сега е построена светата обител. Тук имало само един оброчен камък, запазен и до сега, а наоколо имало гъста и непроходима гора. Този брат се поселил тук и построил своя дървена колиба и заживял в пост и молитва. След години хората от близките села научили за духовника и започнали да идват при него за молитва и духовен съвет. На мястото на дървената колиба хората построили първата църква, а по-късно - и стопанските манастирски сгради.

Другото предание гласи, че брат и сестра от село Громшин решили да възстановят опожарения манастир в местността Кърниво. Прекарали в местността камъни, греди и шинди. Когато започнали градежа над мястото закръжал огромен орел, който се спуснал, грабнал една от шиндите и полетял на юг. Пуснал дъската на мястото, къде е сегашния манастир. Хората възприели това като знак-поличба и построили манастира именно на това място.

За историята и живота в манастира съдим и от кръста върху гроба на монахиня Гликерия, върху който е отбелязана годината на нейната блажена кончина – 1821 г. Това говори, че в началото на века светата обител е съществувала като девическа общежитийна общност.

Манастирът е бил духовно и културно средище. От 1821 до 1868 година в североизточните приземни постройки се е помещавало килийното училище, обслужващо жителите на околните села.

Храмовият празник на монастира е на 24 юни, Рождество на Свети Йоан Предтеча.
Настаняване и храна
Градешкият манастир предлага възможност за нощувка и храна. На разположение на гостите са 33 места за нощувка и 40 места на открито и закрито за хранене. Обектът разполага със собствен охраняем паркинг за 30 места.
Градешкият манастир е превъзходно място за делови обяди, вечери, семейни празници, венчаване и кръщаване.
Транспорт
До манастирът се стига лесно с кола от село Градещница, което се намира на североизток от град Монтана по посока гр. Оряхово на река Дунав.
Телефони за връзка
0887/790706; e-mail: v_hadjiiska@abv.bg 
Разпечатай тази страница Изглед за печат на текста

Оценки на посетители - 10 вот(а):
Архитектурна и историческа стойност: 9.40 / 10
Туристически удобства: 9.70 / 10
Местоположение и пейзаж: 8.60 / 10
Нашето представяне: 9.50 / 10

Оцени този манастир


Фото галерия


Информацията и снимките от този манастир ни бяха любезно предоставени от Весела Хаджийска.

Градешки манастир - комплекса
Градешки манастир - комплекса

Градешки манастир - комплекса
Градешки манастир - комплекса

Градешки манастир - църквата
Градешки манастир - църквата

Градешки манастир - параклис Св. Йоан Рилски Чудотворец
Градешки манастир - параклис Св. Йоан Рилски Чудотворец

Градешки манастир - параклис Св. Йоан Рилски Чудотворец
Градешки манастир - параклис Св. Йоан Рилски Чудотворец

Градешки манастир - параклис Св. Йоан Рилски Чудотворец
Градешки манастир - параклис Св. Йоан Рилски Чудотворец



Айдемирски манастир Аладжа манастир Александрийски манастир Араповски манастир
Арбанашки манастир Бакаджишки манастир Балшенски манастир Басарбовски манастир
Батошевски манастир Батулийски манастир Бачковски манастир Белащински манастир
Билински манастир Бистришки манастир Ботевградски (Зелински) манастир Букоровски манастир
Буховски манастир Българевски манастир Варненски манастир Владайски манастир
Врачешки манастир Германски манастир Гигински (Църногорски) манастир Гложенски манастир
Годечки манастир Голямобуковски манастир Горнобански манастир Горнобогровски манастир
Горнобрезнишки манастир Горноводенски манастир Горноезеровски манастир Градешки манастир
Дебръщенски манастир Дивотински манастир Драгалевски манастир Дряновски манастир
Елешнишки манастир Ерулски манастир Етрополски манастир Зелениковски манастир
Земенски манастир Ивановски манастир Илиенски манастир Кабиленски манастир
Казанлъшки манастир Калоферски манастир (девически) Калоферски манастир (мъжки) Каменски манастир
Капиновски манастир Каранвърбовски манастир Килифаревски манастир Кладнишки манастир
Клисурски манастир Клисурски манастир Св. Петка Кокалянски манастир Копривецки манастир
Кремиковски манастир Кукленски манастир Кърджалийски манастир Лозенски манастир
Лопушански манастир Мердански манастир Мъглижки манастир Новоселски манастир
Обрадовски манастир Одранишки манастир Осеновлашки манастир (7-те Престола) Панчаревски манастир
Пасарелски манастир Патриаршески манастир Петропавловски (Лясковски) манастир Плаковски манастир
Поморийски манастир Правешки манастир Преображенски манастир Ресиловски манастир
Рилски манастир Роженски манастир Руенски манастир Самоковски манастир
Свищовски манастир Сеславски манастир Скравенски манастир Соколски манастир
Сопотски манастир Сопотски метох Сяновски манастир Троянски манастир
Трънски манастир Тържишки (Струпецки) манастир Устремски манастир Чекотински манастир
Чепински манастир Черепишки манастир Чипровски манастир Чирпански манастир
Шипченски манастир Шияковски манастир Шумски манастир