Ивановският скален манастир се намира на 12км. южно от град Русе. Скалният манастир всъщност е напълно различен от другите запазени манастирски комплекси в България. За разлика от традиционния манастирски комплекс, който се състои от 1-2 църкви и монашеска част, Ивановският преставлява своеобразна мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани в скалите на живописния каньон на река Русенски лом, на 32м. височина над водата. Тази обител е най-известната от групата на скалните манастири в Добружанския район заради красивите си и добре запазени стенописи.

Пещерите са били населвани от монаси в периода от 13-ти до 17-ти век (по-известни и запазени до днес са параклиса Господев дол и Затрупаната църква). Сякаш в стремежа си да се приближат колкото се може повече до Господ, монасите започнали да се заселват в района през 13ти век, като дълбаели килии, църкви и параклиси в скалите. По време на апогея на религиозния комплекс, скалните църкви са наброявали около 40, а монашеските килии и другите помещения – около 300. За съжаление, повечето от тях не са оцелели до ден днешен.

Ивановският манастир дължи своята несравнима културна и историческа стойност най-вече на стенните фрески, датиращи от 13-ти и 14-ти век и запазени в пет от скалните църкви. Талантливи художници са изрисували светилниците с реалистични стенописи, богати на цветове и композиции и са ги превърнали в истинско съкровище на българското средновековно рисуване. Стените изобилстват от антични мотиви – голи женски статуи, служещи за подпори,колони върху лъвове, маски. Всичко това свидетелства за възобновения интерес към античността и нейното изкуство, който може да се забележи в изкуството на православието от 14-ти век.

Основната църква в Ивановския комплекс е тази на Света Богородица. В нея посетителите могат да видят портрет на цар Иван Александър. На него царят държи умален модел на църквата, което е традиционен начин за изобразяването на ктитори.

От църквите, които са оцелели до днес, Господев дол (наречена на местността, в която се намира) е най-богато окрасена със стенописи. В някои от монашеските килии посетителят може да прочете тайните изповеди на монасите, издълбани в стените. Така например, от една такава изповед научаваме, че цар Иван Тертер (1279-1292) е прекарал последните дни от живота си и е бил погребан. Друга запазена църква е т.нар. Затрупаната църква, която се намира в местността Писмата. Въпреки името си и действието на природните стихии, стенописите на църквата все още имат висока стойност. Един от ктиторите на църквата е бил цар Иван Асен II, който обичал да посещава местността и да прекарва тук скъпи моменти на усамотение. Това се потвърждава от портрета на царя, намерен в Погребаната църква, на който той е изобразен с умален модел на църквата в ръце – традиционен начин за изобразяване на ктитори. Счита се, че третата забележителна църква в комплекса, наричана от местните просто Църквата, е била основана от цар Иван Александър (1331-1371). Тя също пази ценни стенописи, претворяващи библейски сцени в стила на Юстиниановия ренасанс през погледа на местните майстори. За съжаление, манастирският комплекс остава и до ден днешен жертва на потоянните набези на иманари.

Ивановските скални църкви са включени в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България.

Въпреки че Ивановският манастир е популярна туристическа дестинация, той не предлага храна или спане. В близкото село Иваново също няма добър избор от заведения и места за преспиване.

До Ивановския манастир може да се стигне с кола. Първо трябва да се следва пътя южно от Русе докато се достигне до село Иваново. От селото разстоянието до манастира е около 4км., като пътят е обозначен с табели и асфалтиран.