Кладнишкият манастир “Свети Николай Мирликийски Чудотворец” се намира на 30км от София в западния склон на Витоша. Извисява се малко над село Кладница, на едно възвишение между две реки на около 1200м. надморска височина. На запад от двора на манастира се разкрива прекрасна гледка към цялото Пернишко поле.

В близост до манастира се намират два извора, чиято вода се е считала за лековита още от древността. Тъй като Витоша е земетръсна зона, обаче, водата от единия извор се е изгубила. Другият се намира вдясно от пътя свързващ село Кладница с манастира, веднага щом се излезе от селото. Местността, в която извира този извор, се нарича “Богов кладенец”. Според предания, изворът лекува очни заболявания и главоболие.

Над обителта се намират останките на древна крепост, която по времето на втората българска държава е включвала земите на манастира и е била владяна от местен болярин. Крепостта се е намирала на върха “Градището”, а болярските имоти включвали днешните села Владая, Мърчаево, Кладница, Сръбски самоков и Кръпец. Във вътрешността на крепостта е имало две църкви – в долната част се е намирала църквата “Св. Никола”, която именно е част от днешния Кладнишки манастир, а в горната – “Св. Петка”, чийто развалини се виждат и до днес. При завземането на крепостта от турците са изклани всички нейни обитатели, а сградите ведно с църквите са били изгорени. Въпреки това, местни хора поправили двете църкви и продължили да идват в местността и да се молят. Постепенно църквите се обединили в манастирски комплекс.

През 1830г. възрастен човек от село Мърчаево, Спас Бурнов, сънувал, че трябва да обнови този манастир. Изпратен от местните хора като част от делегация с изкане за отмяна на тежък данък до султана в Цариград, дядо Спас Бурнов успял да издейства съгласието на султана и ферман за възстановяването на манастира. Обновлението започнало през 1841г. и приключило 1845г. Средства за възстановяването са събирани от местни хора, като самият дядо Спас продавал собствен добитък заради начинанието. Когато всичко било готово, дядо Спас станал първи игумен и заживял в манастира. През пролетта на 1848г., обаче, дядо Спас е бил убит от турци, изпратени от местен паша, Осман, който бил заграбил в миналото манастирски земи и се опасявал, че ще му бъдат отнети с възраждането на манастира. Въпреки гибелта на дядо Спас, манастирът продължава да съществува до национализацията след завземането на властта от комунистите през 1944г.

Притворът е пристроен по-късно - през 1885 г., според надпис върху стенописите му. Върху оригиналната храмова икона намираща се над входа на храма има подпис на Самоковеца Коста Геров Антикаров, който по това време е даскал в близкото село Попов. По същото време там се строи местната църква "Успение на Пресвета Богородица", която е разрушената от атеистичната влест. Над иконостаса й работи Самоковският зограф Никола Образописов. Не е изключено и иконите от иконостаса на Кладнишкия манастир да са негово дело.

Стенописите са характерни със своя примитивизъм и илюстративност. За жалост, голяма част от тях са повредени. Тези, които са на тавана, са частично отмити от дъждовете, а цялата стена е оронена на 1,50-1,80 м. над пода. Повечето от стенописите се съпътстват със списъци на дарителите платили за зографията. Иконостасът е резбован, дооформен с гипс и покрит с варак и зография. Оригиналните икони, почистени и освежени, днес вече са на местата си и радват богомолците с изящното си меко излъчване.

Национализацията лишава манастира от имотите му и стопанството постепенно запада, а религиозните му функции - замират. През 1995г. в манастира се настанява монашеско братство, което напуска манстира през 2000г. Все пак, през 2000-2001г. Кладнишкото кметство се заема да възражда манастира. Постепенно манастирът възвръща имотите си, богослужението се възстановява, а храмът става отворен ежедневно.

Не се предлагат храна и спане, но съвсем наблизо се намира хижа “Селимица”, където може да се отседне. До нея води 3 км. павиран път от с. Кладница. Ресторантът й предлага разнообразна кухня, салон с 40 места и открита тераса. Хижата разполага с баня и 20 спални места в 6 стаи (1х2, 3х3, 1х4, 1х5). В района й се намира и механа Селимица, която също предлага 15 места за преспиване и ресторант-градина с 60 места.

Пътят до манастира е павиран и е достъпен целогодишно, защото се почиства и опесачава поради близостта на хижа "Селимица" (1-2 километра по-нагоре по пътя). Целодневно на всеки кръгъл час от София до центъра на село Кладница пътува маршрутно такси, което тръгва от Централна гара по бул. Христо Ботев и преминава през Княжево, Владая и Рударци. Автобуси за селото има от Перник, №21, и от автогарата в столичния квартал Овча купел.

048 792531; 099 424275