Лопушанският манастир е разположен на 300 м. надморска височина в Чипровския дял на Стара планина. Впечатлява със своята архитектура, пропорции и каменни пластики, а посещението му остава спомен и за прекрасната планинска местност наоколо.

На мястото на сегашния Лопушански манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. Една легенда гласи, че в манастирската воденица на р. Огоста често са се подслонявали хайдути. Един ден баща и дъщеря тръгнали от близкото село към манастира. По пътя ги подгонил турчин и те намерили убежище в манастира, където в момента се намирал и воеводата Огнян. Турчина стигнал до воденицата и се нахвърлил върху девойката. В този момент Огнян изскочил от скривалището си и забил брадва в тила му. Заровили трупа в говеждия тор зад сградата, но за зла участ хрътката на турчина станала ням свидетел на цялата случка. Тя се върнала в Берковица и започнала да вие пред къщата на стопанина си. Разбрали, че се е случило нещо лошо с него, близките му тръгнали след кучето, което ги завело до воденицата. Започнали да ровят торището и открили трупа на убития. Разярени, турците подпалили манастира и изклали монасите. Само един от тях успял да се спаси с бягство в Сърбия.

Около 1850 г. Атанас от близкото село Лопушна и поп Петко от с. Главановци решават да възстановят манастира. Разчистили мястото, издигнали колиба и закачили в нея стара икона. Постепенно започнали да прииждат и други хора и строежа закипял още по-усилено. Така Лопушанския манастир е възстановен в близък до настоящия си вид през 1853 г. Превръща се в любимо място на народния поет Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от незабравимия си роман “Под Игото”. През 1989 г. светата обител е реконструирана, след като северното крило било застрашено от срутване. Основна заслуга за сегашната й прелест е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, по професия инженер. Той създава нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.

Манастирската църква “Св. Йоан Предтеча” е осветена през 1856 г. и представлява масивна правоъгълна сграда с пет купола. Украсена е отвън с каменни релефи, докато вътрешната украса не включва стенописи. Интерес представлява централния дърворезбен иконостас, създаден през 1863 г. от големия български иконописец Николай Доспевски от Самоков.

По време на посещнието ни (май 2004 г.) в манастира не се предлагаше настаняване, тъй като течаха нови ремонтни дейности. Все пак се очакваше в съвсем скоро време ремонта да приключи и отново да се отворят врати за туристи. Базата включва 16 стаи (8-10 лв. на стая) и ресторант-магерница за посетителите.

До Лопушанския манастир се стига сравнително лесно с кола по пътя от Монтана за гр. Чипровци. Следва се отбивката за с. Георги Дамяново. Малко след селото лежи Светата обител, непосредствено до пътя.