Петропавловският манастир (известен още и като Лясковски) е един от 14-те манастира в околностите на Велико Търново, които са били построени по време на Второто българско царство (12-14-ти век). Манастирът, кръстен на Светите братя Петър и Павел, е един от най-добре запазените манастири от това време, за което със сигурност е допринесла неговата неддостъпност. Той се извисява над високите и непристъпни скали на Арбанашкото плато, на около 6км североизток от Велико Търново. Манастирът и особено неговата 31-метрова камбанария се открояват забележимо на фона на хоризонта, напомняйки на тайнствен средновековен замък. В момента, в който човек се изкачи до манастира, терасата му разкрива великолепна гледка към Дунавската равнина и Стара планина.

Смята се, че Петропавловският манастир е бил построен по времето на управлението на Асеновата фамилия, но няма сигурни исторически сведения за това. След падането на България под турско робство, манстирът е неколкотратно разрушаван и съграждан наново. През 1662г. той се прославя дори и извън пределите на Османската империя и славата му стига до Русия, подтиквайки руският император Петър Велики да дари манастира с позлатено Евангелие.

По време на турското робство, манастирът взима активно учстие в националосвободителни борби на българския народ, което може да се обясни както с неговата близост до старата столица, така и с трудната му достъпност. Така например, известното възстание на търновската вдовица Мара, водено от нейния син Стоян и съратника му Мирчо е запланувано през 1700г. в манастира и е тръгнало по-късно оттук, като самият игумен Софроний е един от организаторите му. Освен това Петропавловският манастир е укривал въстаници, бягащи от турските потери и е давал среща на известни национални герои като Васил Левски, Матей Преображенски Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Измирлиев и Бачо Киров Петров. Освен участието си в освободителните борби, през 1874г. митрополит Иларион Макариополски отваря първата българска семинария в манастира, която продължава да съществува до 1885г.

За нещастие през 1913г. голямо земетресение по тези земи разрушава манастирската черква, източното крило на манастира и няколко други по-малки постройки. След дълга реконструкция, понастоящем Св. Петър и Павел приемат посетители от всички краища на света.

Манастирът не предлага храна и спане; за сметка на това, близкият град Велико Търново изобилства от хотели и приятни ресторанчета.

До манастира се стига лесно от Велико Търново; пътят, който води до портите му е хубав и асфалтиран.

06191/2093