Популярно име

Сяновски манастир

Православно име

Света Марина

Регион

Русе

Местоположение

Местоположение - Сяновски манастир

Сяновският девически манастир “Св. Марина” се намира в красива долина недалеч от с. Сяново, Тутраканско.

История

Старо предание разказва, че в този район се е намирал град наречен Паскаля, от който е останало името на местността “Паскалъка”. До града е имало три манастира: “Св. Марина”, известен със своето аязмо, “Св. Никола” и “Св. Мина”. Съдбата им е неясна, но се предполага, че са опожарени от турците при падането под Турско робство. И днес при обработването на земята се намират каменни плочи, човешки кости и хоросанови отломъци. През 1911 г. водата от аязмото на “Св. Марина” бликва отново и поклонници започват да посещават светото място. Новината за лековития извор се разнесла бързо и изворът е каптиран. През 1943 г. за енорийски свещеник на с. Сяново е назначен новоръкоположения свещеник Димитър Мирчев Петков. През същата година той, заедно с още двама свещеници, отслужил водосвет на извора и измивайки се с лековитата вода, се излекувал от ревматизма, от който страдал. След тази случка отец Димитър решил да възстанови манастира. С даренията на християни, посещаващи аязмото, през 1944-45 г. е построен параклис, в средата на който е извора. Освен него са изградени и три стаи за поклонници с помощта на дарение от Донка Хлебарова от с. Нова Черна. Назначен бил пазач от с. Стамболово, който пристигнал в манастира с парализирани дясна ръка и крак, но след едноседмично миене с водата от извора оздравял напълно и отказал възнаграждение за службата. На храмовия празник – 30. 07. 1945 г. - деня на св. Марина /стар стил/, била отслужена литургия от свещеници от съседните села и други епархии, на която присъствали около 5,000 поклонници. Около 1950 г. в манастира постъпила монахиня Текла /със светското име Капка Стоева Иванова/ и поела грижите за него. За съжаление, монахинята е изнасилена и убита през 1960 г. След нея за кратко време изпълнявала послушание друга монахиня, но скоро след това монастирът запустял и започнал да се руши. През 1991 г. възниква идеята за възстановяване на манастира. Бил разкрит извора, над който отново е издигнат параклис. Била построена и малка сграда. Всяка година на храмовия празник – 17.07. – Св. вмчца Марина, се стичат множество богомолци от близо и далеч. По времето на нашето посещение на манастира през м. май 2008г. течаха усилени ремонтни дейности по основната постройка от страна на духовни лица от гр. Русе, които (доколкото разбрахме) полагат доброволен труд за възстановяването на манастира. В манастира няма църква, но е пригоден малък параклис в една от стаите, където посетителите могат да запалят свещ.

Настаняване

Не се предлагат храна и спане.

Транспорт

До манастира се стига като от главния път Тутракан-Русе се поеме по отбивката вляво за село Сяново. От селото до манастира води черен, но проходим за лека кола път.

Фото галерия

syanovo_monastery_complex1.jpg
Сяновски манастир - комплекса
syanovo_monastery_complex2.jpg
Сяновски манастир - комплекса
syanovo_monastery_complex3.jpg
Сяновски манастир - комплекса
syanovo_monastery_complex4.jpg
Сяновски манастир - комплекса
syanovo_monastery_chapel_inside.jpg
Сяновски манастир - в параклиса
syanovo_monastery_bell_tower.jpg
Сяновски манастир - камбанарията
syanovo_monastery_yard1.jpg
Сяновски манастир - двора

Оценки

История: 10.00

Архитектура: 10.00

Местоположение: 10.00

Обща оценка: 9.99

Нашето представяне: 10.00

Общо оценили: 1

Оцени този манастир

История:
Архитектура:
Местоположение:
Обща оценка:
Нашето представяне:

Коментари

сяновски манастир

Публикувано от Виолета Христова на 2012-05-01 00:10:17

Днес, 30.04.2012 год.със семейството си посетихме Сяновския манастир.Прекрасно свято място ,закътано между дървета , където освен песента на птиците не се чува никакъв друг звук.Място, където можеш да останеш насаме със себе си, където можеш да общуваш с Бог. Манастирският комплекс не е голям, но е отворен за всеки добронамерен човек, за всеки поклонник. Има място и за преспиване, няколко легла, можеш да посетиш манастира, монах СИМЕОН ще ви посрещне " с каквото Бог дал" ще поговорите, ще ви освети водата, която ще си налеете от аязмото, ще си запалите свещица "за живи и мъртви", ще бъдете помазани с миро...всичко това няма определена цена- ако имате възможност и желание ще дадете дар на манастира.Много силно ме впечатли - място, което не се посещава от много хора, място ,което има нужда от много пари,за да бъде облагородено и поддържано и въпреки всичко нищо няма такса, няма фиксирана цена - даваш, колкото желаеш и колкото имаш.Приятели, струва си да го посетите, да прекарате няколко часа сред природата,където на воля да поиграят децата ви и вие истински да отморите далече от градския шум. Пътят до там е прекрасен- до Нова Черна се пътува по хубав асфалтов път ,до с. Сяново-9 км също асфалт, до манастира -няколко км чер път,но приятен за пътуване. И всичко това на по-малко от 50 км от Русе.


Всички манастири