Публикавано от нина на 13 Jun 2009, 13:24
IP адрес: 95.111.22.126
Тема: кръщавка

искам да попитам в манастира правят ли се кръщавки? необходимо ли е предварително записване? какво е необходимо да се носи?

---

Публикавано от зорница георгиева на 13 Jun 2009, 00:41
IP адрес: 213.226.51.254
Тема:

Манастира е невероятен подържан освен това има и 7 параклиса от които да се извършва свещено служене от 7свещенника да знаете за друго такова място?Освен това тук е написана -Под манастирската лоза -Вазов,невероятна природа и студена вода през реката.

---

Публикавано от зорница георгиева на 13 Jun 2009, 00:34
IP адрес: 213.226.51.254
Тема:

Манастира е невероятен подържан освен това има и 7 параклиса от които да се извършва свещено служене от 7свещенника да знаете за друго такова място?Освен това тук е написана -Под манастирската лоза -Вазов,невероятна природа и студена вода през реката.

---

Публикавано от Тодоров на 27 Apr 2009, 19:12
IP адрес: 78.40.137.217
Тема:

Здравейте. Искам да споделя мнението си за манастира с вас.
Тръгнахме от София в много добро настроение, минахме през Ботевград. Колкото повече се доближавахме до манастира, толкова по красива ставаше природата, вярно пътя не беше от най-подържаните, но в момента в който погледнеш извисяващите се скали и забравяш за всичко останало. Дъхът ти спира от величието около теб.
Всичко беше прекрасно, докато не се доближихме на 300 м от манастира (в последствие разбрахме че това е манастира). На 300 метра от манастира се чуваше ужасно силна музика стил чалга, на 200м започна да мирише на кебапчета и кюфтета, след един завой се появи и "кръчмата". Като се доближихме още малко разбрах, че "кръчмата" всъщност е манастира.
Не ме разбирайте погрешно, манастира е много хубав, но ние като едни достойни българи обръщаме всичко в чалгаджииница смърдяща на кебапчета и бира.
Аз лично съм много разочарован и за нищо на света не бих отишъл отново там.

---

Публикавано от Петя на 21 Apr 2009, 20:02
IP адрес: 79.124.70.219
Тема: Нека де не се лъжем

Искам да споделя с вас мойто впечатление: Нощувахме в Осеновлашкия манастир на 18.04.2009 г. Настаниха ни в стая в която чаршафите бяха скъсани. Одеялата също бяха скъсани , а тоалетната не беше чистена сигурно една година. Вече съжелявам, че се настанихме там. Когато се обадихме да си резервираме стая ни казаха 10 лв. а когато пристигнахме беше вече 15 лв. Освен това вечерта на литургията имаше много хора, а попа започна своята литургия от 12,00 часа и продължи само до 12,10 часа. Представете си само 10 минути и нищо не се чуваше. Много съм разочарована. Мястото е много хубаво природата е невероятна но условията за спане са ужасни.

---

Публикавано от Диана Неделчева на 13 Apr 2009, 12:33
IP адрес: 145.253.207.30
Тема:

Манастирът е приказен! Пътят наистина не е от най-добрите, но определено си струва! Много добре поддържан, а природата наоколо е невероятна!

Не го пропускайте!!!

---

Публикавано от Светослав Виденов на 14 Jan 2009, 22:56
IP адрес: 68.42.221.246
Тема:

СЕДЕМТЕ ПРЕСТОЛА



Каменлив път, криволичещ край още по каменливите брегове на Габровница, води към Осеновлашката планина, където е скътан манастирът „Седемте престола" и неговата загадъчна църква, заключила зад иконостасите на своите седем олтара името и тайната на оня, който е повелил да я съградят не според канона, а така както нему е било потребно. Кой бе дръзнал да направи това, като е знайно, че навсякъде по земята християнската цтьрква има само един олтар, в който от изгрев до изгрев може да се служи само една литургия, един жертвеник и един престол, защото е казано: „един бог е на небето и един цар над людете във всяка земя"?
През Златните врата на Цариград преминал Михаил IV с ослепените водачи на въстаналите българи — Петър Делян и Мануил Иваца. Мор и глад давели през тези години опустошената от наводнения, суша, скакалци и земетръси земя. Печенези, узи и кумани, подушили незащитените селища на юг от Дунава, взели да ги връхлитат и да плячкосват това, което не смогнали да плячкосат ромеите.
В едно душно пладне на това смутно време в Клисурата на Искъра при Cъводие навлезли трима пътници. Първият, види се, добре познавал тия места, но като че ли дълго не бил из тях, та мило и топло оглеждал всеки рид, всяка падина. Било волно на душата му, стъпвал леко и сигурно. Още предния ден, когато се отлепили от средецкото поле и хванали първите шубраки на Мала планина, той въздъхнал и рекъл:
— Свърши се! Сега вече никой не може да ни найде! Ще се наспим добре и на ранина ще гоним направо Искъра.
Вторият вървял мълчаливо и мислите му ровели останалите назад дни и нощи, прехвърляли случки, имена на люде и пътища. Къде е чак Маджарско! Дотам го били носили нозете, кога Кракра го проводил да иде при Петър Делян. После голя-мата буна на юг срещу ромеите. Само неколцина тръгнали от Маджарско с Делян, а подир Белград станали хиляди и където минели, не оставал нито един поробител.
Третият бил слепец. Дълга калугерска властеница криела измършавялата му снага, а парцаливите и краища се заплитали в нозете му. Той се държал ту за единия, ту за другия, защото вървището било тясно и трудно можели тримата да крачат редом по него. Уморявал се бързо, та трябвало често да почиват, а при устието на Габ- ровница престояли близо два дни и чак тогава поели нагоре към Осеновлашката планина.
Там, на високото, срещу Вража вода, имало твърдина, незнайно кога и от кого съградена, и в нея се бил укрил старият болярин Гаврил заедно с шестимата си сина. Като не склонил да стане васал на ромеите и като бягал от планина на пла-нина, намерил това затулено от очите на враговете място, където гората била толкова гъста, че пиле трудно се провирало през клоните и тъмнина лежала денем в падините, защото слънцето не смогвало да проникне през шумата.
Само твърдината се въздигала на открито, стъпила върху каменния гердан на върха, но до нея мъчно се стигало дори пълзешком. Когато Гаврил дошъл тук, намерил кулите й сринати, но не се знаело дали от дъждовете и вятъра, или от нещо друго, защото никой нищо не бил чувал отпреди за нея. Единствен соколарят Петрун бил минавал тъдява и той превел болярина със синовете му и цялата им челяд. Докато скитали от планина на планина, Петрун все повтарял:
—Там е още Българско и не може да бъде друго, щото над тия места са прелитали само орли и само българки са раждали деца в падините им!
После в твърдината взели да прииждат и други прокудени, а тукашните планинци премествали колибите си по-близо, съградили отново сринатите кули, вдигнали дори църква. Като видял това, боляринът наумил да стъкми войска и да тръгне заедно с Делян срещу ромеите. Повикал соколаря и му рекъл:
—Петруне, ти си най-верният ми човек и затова ти ще намериш Делян и ще му кажеш какво сме наумили.
Тръгнал Петрун, но стигнал едва до войводата Ботко в Бояна и повече никъде не можал да иде, защото ромеите оградили крепостта и взели да я връхлитат. Там срещнал Воймир, човек на Кракра и Делян, дошъл да дири помощ. Нему разпра-вил това, що му заръчал боляринът и от него разбрал, че Иван-Владиславовият син Алусиан отцепил половината българска войска и я повел срещу Солун, а като се върнал разбит оттам, опил с измама Делян и го ослепил.
Харесала на Воймир силата на балканджията, хитростта, с която подмамвал ромеите в капана зад портата, ловкостта, с която се измъквал без една драскотина от меч или копие. Отдавна искал да има подръка човек като Петрун, та го взел със себе си. И добре, че го взел, защото иначе нямало да остане жив, когато варягите на Харалда, дошли за плячка чак от Скандинавия, сринали Бояна и изклали всичките й защитници. Без него нямало да успее на два пъти да ходи до Цариград и да се връща до Средец.
А през това време в Осеновлашката планина придошъл много свят и старият болярин стъкмил войска, разделил я на шест дружини и на всеки от синовете си поверил по една да я готви за бой. Той пък от съмнало още обхождал дружините, за да наглежда как войниците се учат да пускат стрели и да хвърлят копия, надничал в ковачниците, спохождал зидарите. По мръкнало влизал в църквата и понеже нямало свещеник, възправял се сам пред празния олтар и шепнел:' „Господи, не-давай да загине България!. .."
Ненадейно зла болест съборила на постеля болярина. Синовете му се скарали кой да бъде начело и върху тая педя българска земя, останала като по чудо свободна, се възправили шестима нови владетели, захванали се темелите на шест нови църкви. Всички настръхнали един срещу друг, дебнели се тайно с голи мечове, причаквали се с отровни стрели и рядко някой се сещал да занесе паница гозба на стареца, да му налее кърчаг студена вода. Той гаснел тихо между студените стени на кулата и нямал сили да издърпа върху себе си падналия от одъра козяк.
Само заран, когато през бойника се процеждали първите бледи зари на започващия ден и заедно с тях до ушите му стигала гълчавата на майсторите, дето зидали църквите, той се напъвал да изрече нещо, но не се разбирало какво — благословия или проклятие. Нощя пък непрекъснато се ослушвал и когато веднъж чул стъпки в подножието на кулата, където имало таен вход, знаен само нему и на Петрун, ненадейно усетил сила в снагата си и за първи път, откакто легнал на постеля, се изправил сам.
Така го сварил соколарят и се стъписал, щото му се сторило, че срещу него стои огрян от месечината призрак.
—Сам ли си? — едва прошепнал боляринът.
Петрун му помогнал да легне отново на одъра, завил го с козяка и рекъл:
—С мен е Воймир, човек на Кракра от Перник.
И още един, ама за него нищо не знам, а и никому не бива да обаждаме!
На заранта шестимата синове на болярина повели зидарите и всеки бързал да изпревари другите, та пръв да възправи кръст върху своята църква. Но щом стигнали до градежите, видели ги сринати до последния камък. Тогава иззад раз-валините се появил калугер-слепец и като протегнал тоягата си към изгрев слънце, рекъл:
—Един храсталак не храни две яребици и един народ, който се управлява от двама водачи, е обречен на гибел. Вие забравихте, че оня, който трябва да бъде над вас, е още жив и се възправихте шестима, а мястото, където искате да царувате
не стига дори за църквите ви. Затова небето ме изпроводи да ги срина и да въздигна една за всички!
Слепецът тръгнал пипнешком между купищата камъни и като усетил под краката си твърдината на пътеката, която водела надолу към Габровница, поел по нея. Подир него мълчаливо запристъпяли синовете на болярина, зидарите и всички, що се били събрали да видят сринатите зидове на църквите.
Като слезли на равното при реката, там сва рили болярина подкрепян от Воймир и Петрун. Главата му се тресяла и белите повесма на косите му светели под слънцето като запалена борина. По-нататък десетина яки мъже от тукашните планинци очертавали с търнокопите си темели на църква, каквато никой дотогава не бил виждал, нито пък бил чувал да има някъде по земята.
Слепецът спрял насред поляната и като протегнал отново тоягата си към изгрев слънце, извикал:
—Една църква ще стигне за молитвите на всички ни, но един меч, колкото и остър да е, няма да върне свободата на отечеството! Трябват повече, но събрани вкупом, защото иначе ще се прекършат още при първия удар!
Тогава синовете на болярина паднали ничком пред нозете му и положили мечовете си.
—Слепецо! — продумал първородният. — Ти нямаш очи, но виждаш по-добре от всички окати.Тебе наистина те е изпроводило небето, затова благослови нашите мечове, та никога вече да несе делят един от друг!
Рукнали сълзи от очите на стария болярин и устните му зашепнали: „Господи, не давай да загине България!"
Воймир откачил тежкия меч от колана на стареца и го положил върху мечовете на синовете му, га станали седем. Толкова щели да бъдат и олтарите на църквата, която яките планинци захващали с търнокопите си на равнището край Габровница...

Ние отиваме в бъдещето, но идем от миналото и не сме първите пътници, които стъпват по пътищата на тая земя. Затова винаги, когато тръгвам нагоре към Осеновлашката планина, аз все се питам: колцина преди мен са оставили стъпките и въздишките си по този оръфан от бурите и вековете друм, откъде са дошли и накъде са отишли? И все се ослушвам да доловя диханието на оня тайнствен слепец, прозрял с мъртвите си очи страшната истина за гибелта на своя народ.
Преданията говорят, че това бил сам Петър Делян, затворен от византийците в един скит край Мраморно море. Оттам го извели Воймир и Петрун и по негова повеля съградили тая странна църква, за да се знае и помни, че силата на един народ е в единството му и в единството на неговите предводители.

Повече легенди и разкази за дефилето на:http://dreamscarved.com/AndrejVidenov.htm

---

Публикавано от ниоми на 07 Jan 2009, 02:48
IP адрес: 212.36.9.159
Тема: Чифликъ НЕНКОВИ

Относно коментар на Eli Dramcheva от 10 август 2008г.
Много съжалявам, за това , че сте изпаднали в такава ситуация, но желаещите да бъдат настанени в Манастира в съботен ден наистина са много.
Аз като управител на Чифликъ НЕНКОВИ се извинявам за това, че сте останали с такова впечатление за нашите условия и да уточня, че цените които предлагаме наистина са 15 лв за човек с включена закуска, като деца, които не ползват легло - не плащат. Вярно е че имаме и стаи за 30, 40 и 50 лв., но в тях могат да се настанят от един до шест човека и отново има включена закуска. В цената влиза ползване на игрална зала и детски кът. А може да видите и един чудесен Зоокът.
ЗАПОВЯДАЙТЕ!
Надявам се, ще успеем да променим мнението Ви за нашия ПРЕКРАСЕН МАНАСТИР!
С уважение:М.Ненкова

---

Публикавано от Димитър Кръстанов на 13 Nov 2008, 00:25
IP адрес: 85.187.29.87
Тема: темата е ясна!!!

Бих искал да споделя с посетителите на този форум, че останаха много малко хора като презвитера Веска която се стреми да угоди на всички хора,визирайки посетителите в Божия храм, така и в своето семейство.Няма друг толкова всеотдаен човек които е посветил живота си за Божието дело.Много хора са посетили манастира и винаги са искали съвет от нея за каквото и да било- добро или лошо.Така че ми се струва, че има много завистливи хора които не уценяват човешкото дело и това, че хората са отдадени на една кауза да се пази духа и вярата в човека !!!Много обичам и уважам презитерата- "Баба Веска" и няма да позволя да се говори по лош адрес за нея!!!АКО НЯКОИ ИСКА ДА ПОПИТА ЗА НЕЩО СВЪРЗАНО С МАНАСТИРА МОЖЕ ДА ПИШЕ НА имеил адрес: don_kyrleone@abv.bg

---

Публикавано от Ho на 03 Nov 2008, 21:52
IP адрес: 85.196.159.197
Тема:

по-надолу има адрес за пощата на Димитър Кръстанов. Пишете ще Ви отговори

---

Още коментари