Възникнал е вероятно през 15в. – първоначално като параклис, а по-късно като малък манастир. Според легендата, манастирът е бил опожарен през 1853г. на Гергьовден. Причина за опожаряването станала красива девойка от село Пасарел, наречена Дойна. Турхан бей, местен турски управник, съзрял Дойна докато танцувала на селското хоро и след като разбрал коя е, наредил на местния кръчмар да го заведе в нейната къща, за да преспи там. Вечерта кръчмарят завел бея в къщата, но Дойна вече била скрита в манастира. Беят се разлютил и тръгнал с файтон към манастира. Два часа удряли турците по високите манастирски порти, но никой не отварял. Тогава Турхан бей наредил да се подпали манастира. Манастирът бил унищожен, но след 10 години, през 1863г. бил възстановен.
До наши дни се е запазила само манастирската църква, строена през 19в. Тя представлява еднокорабна, едноапсидна каменна постройка без преддверие и без купол. Покривът й е двукатен, като от запад е леко скосен. Над входа в ниша са изобразени Свети Петър и Павел - патроните на манастира. Встрани от вратата се виждат изписани два лъва в хералдична поза. Стените и сводът са изцяло изографисани през 1878г. от Самоковския художник Христо Илиев, а надпис над входната врата свидетелства, че в 1880г. братята Михаил и Хросто Благоеви от село Тресонче (Дебърско, Сърбия) покриват със стенописи централното помещение на църквата.
Над входната врата се вижда ктиторският портрет, който съобщава, че строителството е било финансирано от игумен Василий Иванов от Сопот. Това е единственият ктиторски портрет в религиозната ни живопис, в който фигурата е представена в смирена, молеща се поза.
Манастирът е обявен за паметник на културата през 1973г. и за паметник от национално значение през 2002г. Според надпис до манастирската църква, църквата работи от 11ч. до 14ч. събота и неделя. За съжаление, обаче, нашият екип не я виждал отворена дори и в тези дни, въпреки многобройните си посещения.
|