Балшенският манастир "Свети Теодор Стратилат" е разположен върху открита височина в южните склонове на Софийска планина от Западна Стара планина, на около 1,5 км североизточно от с. Балша и на около 10 км северозападно от Нови Искър.
Батулийският манастир “Св. Николай Чудотворец” се намира в дял Голема планина от Западна Стара планина, на десния бряг на Батулийска река. Намира се на около 14 км. югоизточно от Своге, 4 км. източно от гара Реброво и километър североизточно от с. Батулия.
Билинският манастир “Св. Архангел Михаил” се намира на 16 км северозападно от град Брезник, Пернишка област. Разположен е в подножието на рида Црънча от Завалска планина, на километър североизточно от село Билинци.
Бистришкият манастир “Св. Петка” се намира в местността Калугерови ливади на Витоша, в северозападните покрайнини на с. Бистрица, на около 15км от София.
Зелинският манастир “Рождество на пресвета Богородица”, известен още като Ботевградски и Орханийски манастир, се намира в курортната местност Зелин край Ботеград, на около 2.5км югоизточно от града. Манастирът е един от малкото в България, построен в равнината.
Букоровският манастир “Св. Георги Победоносец” се издига в равнинна местност недалеч от село Букоровци, на 8,2 км. от гр. Годеч и на около 50км. от гр. София в северозападна посока.
Буховският манастир “Мария Магдалена” се намира на около 3км североизточно от град Бухово до София, в южните склонове на Мургаш планина (част от Западна Стара планина).
Владайският манастир “Св. Петка” е разположен над железопътната гара на квартал Владая на София, срещу самия квартал. Намира се в южния склон на Люлин планина и от него се открива красива панорама към Владайското дефиле – югозападния вход към столицата.
Врачешкият манастир “Свети четиридесет мъченици” се намира на около 5км западно от село Врачеш, което от своя страна се намира на още 5км от град Ботевград.
Германският манастир “Св. Иван Рилски” се намира в красива гориста местност в Лозенската планина недалеч от София. Манастирът отстои на около 5км югоизточно от село Герман, което от своя страна се намира само на 15км югоизточно от София.
Гигинският манастир “Св. Св. Козма и Дамян” се намира в подножието на вр. Китка (1118 м н.в.) в невисоката планина Черна гора, на около 4 км югоизточно от с. Гигинци и около 16 км югозападно от Брезник. Заради местоположението си манастирът също така е известен като Църногорски или Черногорски манастир.
Годечкият манастир “Свети дух” се намира близо до българо-сръбската граница на северозапад от София. Издигнат е в западния край на град Годеч, на около 100м. от пътя, свързващ Годеч с град Драгоман.
Горнобанският манастир, известен също така като Люлинският манастир (заради Люлинската планина, в която се е сгушил), е посветен на Св. Св Кирил и Методий. Намира се на 5-6км от софийския квартал Горна баня.
Горнобогровският манастир “Св Георги Победоносец” се намира на края на село Горни Богров до София, на главния път София-Варна.
Дивотинският манастир “Св. Троица” е един от най-старите и запазени манастири в Софийско. В момента функционира като мъжко братство. Намира се в северните склонове на Люлин планина, на около 10-тина километра от село Дивотино и 4км. югозападно от кв. Михайлово на гр. Банкя. Мястото е изключително живописно и диво, а манастирът е ограден от гористи хълмове и два бързея, които се пресичат до оградата му.
Драгалевският манастир, именуван “Света Богородица Витошка”, е разположен на 3 км. южно от с. Драгалевци (квартал на София от няколко години) в полите на Витоша. Като един от най-красивите и същевременно лесно достъпни манастири, тази обител би могла да е приятна спирка по време на разходка в планината през уикенда.
Елешнишкият манастир “Св. Богородица” се намира над село Елешница (което е носило името Йорданкино до 1991г.), на няколко километра на изток от София. Разположен е в долината на река Яковищица в западна Стара планина, на 4км. североизточно от селото.
Манастирът “Св. Троица” е разположен в подножието на старопланинския Черни връх, на около 5 км. източно от гр. Етрополе. Построен е върху бигорна скала, откъдето вероятно идва и другото му име – “Варовитец”. Околната местност предразполага към приятно прекарване и отмора при посещението на тази красива света обител.
Земенският манастир “Св. Йоан Богослов” е разположен непосредствено до град Земен на около 15 км. от международния път от София за Кюстендил и Гюешево. Намира се в красива местност в полите на Конявската планина, в близост до Земенския пролом по поречието на р. Струма.
Илиенският манастир “Св. Пророк Илия” се намира в софийския квартал Илиенци, на ул. Петуния #13. “Св. Пророк Илия” е един от малкото български манастири, разположени в полето и в близост до къщи. Състои се от църква, малка едноетажна жилища постройка, чешма и дървена камбанария до нея.
Кладнишкият манастир “Свети Николай Мирликийски Чудотворец” се намира на 30км от София в западния склон на Витоша. Извисява се малко над село Кладница, на едно възвишение между две реки на около 1200м. надморска височина. На запад от двора на манастира се разкрива прекрасна гледка към цялото Пернишко поле.
Освен известния Клисурски манастир в Стара планина, по-малка обител със същото име, наречена така заради близкото село Клисура, се намира в близост до София. Клисурският манастир “Света Петка” се намира в покрайнините на столицата, на няколко километра от курортния град Банкя.
Кокалянската Света обител “Св. Архангел Михаил” е известна още като Урвички манастир. Разположена е в живописна местност в Плана планина, сравнително далеч от населени места - около 4 км. югоизточно от село Кокаляне и около 6 км. североизточно от с. Железница.
Кремиковският манастир "Свети Георги" е разположен на около 3 км. над софийския кв. Кремиковци, в ниските склонове на Стара планина. По пътя се заражда съжаление, че изобщо сме се отправили натам поради местата, през които се минава - индустриални парцели и грозни работнически общежития, обслужващи близкия металургичен комбинат. След кв. Кремиковци обаче попадаме в прекрасната местност около манастира, където няма и помен от лошия въздух и неприятната гледка по-долу.
Лозенският манастир “Св. Спас” се намира на 20-30 минути път пеша от източния края на село Лозен в покрайнините на София по пътя към най-високия връх на Лозенската планина, вр. Половрак.
Обрадовският манастир “св. великомъченик Мина” се намира на 7.5км. североизточно от София в бившето село Обрадовци, сега квартал на София. Построен е на южния бряг на Владайска река сред цветни поляни.
Одранишкият манастир “Св. Св. ап. Петър и Павел” се намира на около 2-3 км. от село Одраница, което от своя страна се намира в община Земен, на около 25км. северно от град Земен. Манастирът се издига в Ерулската планина, североизточно от махала Шеварна на село Одраница.
Осеновлашкият манастир, известен повече като Седемте престола, се намира в живописна част на северна Стара Планина, в полите на връх Измерец. Манастирът, с официално име “Света Богородица”, е построен в красивата долина на сравнително малката река Габровница. Тъй като разстоянието от София е 86 км, Седемте Престола е популярна дестинация за разходка през уикенда.
Панчаревският манастир “Св. Николай Летни Чудотворец” се намира в Ихтиманския дял на Средна гора, на около 5 км. от село Панчарево по пътя към Самоков. Изграден е на десния бряг на р. Искър в Панчаревския й пролом, близо до крепостта Урвич.
Пасарелският манастир “Св. Св. Апостоли Петър и Павел” се намира на около 5км. югоизточно от село Пасарел по старото шосе от София за град Самоков сред красивите завои на река Искър. Пасарел от своя страна се намира на 31км. югоизточно от околовръстното шосе на София.
Манастирът “Свети Теодор Тирон” се намира на около 2-3 км. от гр. Правец по пътя за Етрополе, в пределите на Етрополския дял на Стара Планина, ограничен от Било планина на юг и пролома на река Витомерица на север.
Ресиловският манастир “Покров богородичен” се намира в северозападното подножие на Рила планина, на около 1.5км югоизточно от село Ресилово. Внушителните постройки на манастира се виждат отдалеч от пътя между курортното градче Сапарева баня и Дупница.
Рилският манастир се намира в планината Рила, на 1,147 метра надморска височина. Разположен на около 117 км. южно от София и без съмнение преставлява най-голямата туристическа атракция сред манастирите в България със своята големина, красива природа наоколо, архитекрура, стенописи и древна история. Заобиколен е от малките планински реки Рилска р. и Друшлявица и е само на 4 часа пеш от вр. Мальовица. Най-високият връх на Балканите – Мусала (2925 м.) е малко по-далеч – на 8 часа. От манастира се открива прекрасна гледка към околните върхове, а самият комплекс представлява добре развито туристическо място със своите сувенирни магазинчета и заведения.
Руенският манастир “Св. Йоан Рилски” се разположен в красива местност в близост до гр. Бобошево, на около 8 км. западно от международния път София – Кулата. Малко след града е с. Скрино – родното място на Иван Рилски, а светата обител е в планината над селото.
Самоковският девически манастир “Покров богородичен” се намира в самия град Самоков, на улица Цар Борис 3. Отворен е за посещения всеки ден, като храмовият празник е на 1-ви октомври, Покров на Пресвета Богородица.
Сеславският манастир “Св. Николай Мирликийски” се намира над село Сеславци, на 21 км. от София по посока Кремиковци. Манастирът, от който по настоящем е останала само църквата, се издига в южните склонове на западна Стара планина.
Скравенският манастир “Св. Николай” се намира извън село Скравена в северна посока, на разстояние около 1.5км от главния път Е-79. Село Скравена от своя страна е част от община Ботевград, област Софийска. Манастирът се вижда ясно от главния път Е-79, тъй като е разположен на хълм.
Трънският манастир "Свети Архангел Михаил" е разположен на около 2 км. северно от град Трън. Състои се от черква и жилищна сграда.
Чекотинският манастир “Св. Архангел Михаил” се намира на 20км североизточно от Ботевград и на 10км от гр. Правец, на брега на река Малък искър в Предбалкана.
Портата на Чепинския манастир е само на няколко стъпки от североизточната дъга на Околовръстното шосе на София. Манастирът, посветен на светите Три светители (Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст), е един от малкото манастири в България, които се помещават в равнинна местност, а не в планина. Намира се близо до тракийска надгробна могила, известна като “Голема могила”, и на около 1.500 метра от бившето село Чепинци, сега квартал на София.
Шумският манастир “Свети Архангел Михаил”, наричан още Лопушненският манастир, се намира в землището на село Шума, на 40 километра западно от столицата. Манастирът се издига в северното подножие на планината Чепън – Западна стара планина и в непосредствена близост до Лопушна /Рекето/ - една от махалите на Шума. Манастирът отстои на 6 км от гр. Годеч и на около 1 км от с. Шума.