Monasteries Logo Bulgarian Monasteries  
 This page in English
 
Български Манастир - Facebook профил Facebook профил    Начало  Коментари  Морски курорти 

Популярно имеРилски манастир
Православно имеСвети Иван Рилски
РегионСофия
Местоположение
Рилски манастир - местоположениеРилският манастир се намира в планината Рила, на 1,147 метра надморска височина. Разположен на около 117 км. южно от София и без съмнение преставлява най-голямата туристическа атракция сред манастирите в България със своята големина, красива природа наоколо, архитекрура, стенописи и древна история. Заобиколен е от малките планински реки Рилска р. и Друшлявица и е само на 4 часа пеш от вр. Мальовица. Най-високият връх на Балканите – Мусала (2925 м.) е малко по-далеч – на 8 часа. От манастира се открива прекрасна гледка към околните върхове, а самият комплекс представлява добре развито туристическо място със своите сувенирни магазинчета и заведения.


История и обща информация
Смята се, че манастирът е основан от отшелника Иван Рилски през 10 век, по време на царуването на Цар Петър (927 – 968). Св. Иван Рилски, чиито мощи са изложени за поклонение на вярващите в главната църква, всъщност е живял в пещера на около половин час пеш от днешния комплекс. За самия манастир се знае, че е построен от учениците му, които дошли да се обучават при него.

Манстирът се е радвал на голям респект и привилегии още откакто е създаден. Всички наши царе от Иван Асен II (1218-1241) до падането на България под османско иго по времето на Иван Шишман (1378) са правели големи дарения. За това свидетелства и Дарителския Акт от цар Иван Шишман. Официалната подкрепа помага на манастира по това време да се превърне в културен и духовен център. Светата обител достига своя апогей между 12-ти и 14-ти век, а подемът й е пречупен с идването на османските нашественици в края на 14-ти в., което е последвано от нападения и разрушаване на манастира в средата на 15-ти в.

Съживяването му започва в края на 15-ти век. То става факт с помощта на руската православна църква, която прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Националният Възродителен процес от 18-ти и 19-ти век дава допълнителен тласък за възстановяването на манастира. По това време комплекса бива реконструиран и реновиран с помощта на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков, София).

В днешния си вид манастирът датира от 19-ти век. Строежът на жилищните сгради, които имат формата на неправилен четвъртоъгълник, е започнал през 1816 г. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса – впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично”. Тя е построена от протомайсторъ (първомайстор) Павел Иванович (1 май 1834 – 26 октомври 1837 г.) за което свидетелствува мраморна паметна плоча, вградена в корниза на откритата галерия пред входа на църквата. Храмът е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостасът със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век.

Обликът на съвременните манастирски сгради дава първия български архитектон Алекси Рилец. Той проектира архитектурния план и ръководи изграждането на източното (започнато на 1 май 1816 г.), северното с прочутата Магерница и западното крило (завършено в 1819 г.). За това свидетелствуват трите паметни плочи над Мелницата, над Самоковската и над Дупнишката порта. На тях редом с неговото титулувано име фигурират имената на игумените Йосиф и Теодосий. След опустошителния пожар през 1833 г. той е ръководил и възстановяването на изгорялата дървена част на манастира с помощта на около 3000 души майстори – строители, които са успели само за 10 месеца да го възстановят. С дървения кьошк с надпис, построен от майстор Кръстьо Дебърлията през април 1834 г. се отбелязва и приключването на възстановителните работи. Построяването на южното крило на манастира (1846 г. – 1847 г.) в стила на архитектон Алекси Рилец е ръководено от майстор Миленко. За него има тухлен надпис под корниза на западната стена на строеното от него крило : “1847 Миленко Оустабаши, Радомир”

Целият комплекс е доста впечатляващ поради своите размети. Четириетажната жилищна част се състои от не по-малко от 300 монашески килии, 4 параклиса, игуменска стая, кухня, библиотека и стаи за дарители. Кухнята е интересна заради своите наистина огромни съдове. Екстериорът на комплекса е не по-малко впчатляващ със своите високи каменни стени и изрязаните в тях малки прозорци и напомня повече на военно укрепление отколкото на манастир.

Веднъж прекрачили комплекса, препоръчително е да се посети и манастирския музей, който съдържа уникално произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил. Направен е от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и е кръстен на своя съзадаел. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802 г. - тогава автора губи и зрението си.

Подобно на други манастири оцелели през османското владичество, така и Рилският е действал като център на духовния и културен живот на българския народ във вековете на чуждо поробителство. По това време монасите създават нови творби и правят копия на известни автори, главно от Търновската и Атонските школи.

Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник през 1976 г., а през 1983 г. е вписан в книгата на ЮНЕСКО за световно наследство.
Настаняване и храна
Манастирът предлага настаняване, а околната местност се е превърнала в развит туристически център с множество хотели и ресторанти. Не бива да се пропуска да се опита вкусната планинска пъстърва, хваната от Рилската река или близък рибарник и предлагана в повечето от заведенията. Цената за преспиване в манастирския комплекс е 15 USD / легло.
Транспорт
До Рилския манастир се стига по хубав асфалтов път, отклоняващ се от международния път София – Кулата и водещ право до манастирските порти.
Телефони за връзка
+359 70542208 
Разпечатай тази страница Изглед за печат на текста

Оценки на посетители - 249 вот(а):
Архитектурна и историческа стойност: 9.82 / 10
Туристически удобства: 9.05 / 10
Местоположение и пейзаж: 9.86 / 10
Нашето представяне: 9.06 / 10

Оцени този манастир


Коментари за Рилски манастир

Публикавано от Гордост, че съм Българин на 26 Sep 2012, 17:08
IP адрес: 195.68.201.10
Тема:

Българката като толкова се гордее, че е Българка да беше писала на Български език, а не на шльокавица. Дори и да е в Чехия кирилица лесно се инсталира.
Публикавано от Alidia на 05 Sep 2012, 07:08
IP адрес: 94.23.1.28
Тема: vsfoaCGHJXckuNAYT

Always refreshing to hear a rational aneswr.
Публикавано от Rocky на 02 Sep 2012, 00:49
IP адрес: 188.143.232.12
Тема: zGToJgWDTFGofBf

Your post has litefd the level of debate
Публикавано от zanarinka petrova на 02 Jul 2012, 22:48
IP адрес: 82.208.57.198
Тема: GORDOST CHE SAM BALGARKA

PICHA VI OT CHEHIA.TUK SAM NA RABOTA.VSEKI DEN PO INTERNET GLEDAM PRELESTITE NA NACHATA RODINA-BALGARIA,TOCHNOTO MIASO,NARECHENO,,OBETOVANA ZEMIA,,BLAGOSLOVENATA OT B O G BALGARIA-RAISKO KATCHE,S MNOGO ENERGIA I KRASOTI.. HORA,NIKADE GO NIAMA TOVA NECHTO.NIKOI NIAMA ,,RILSKI MANASTIR,,.NIKOI NIAMA ,,BACHKOVSKI MANASTIR,, I KOLKO OCHTE SVETI MESTA V NACHATA MILA BALGARIA.KOGATO SAM HODILA V ,,RILSKI MANASTIR,,VINAGI SAM SE CHUVSVALA TOLKOVA MALKA I NICHTOGNA,V SRAVNENIE S BOGIAT DOM.IZPALVALA SAM SE SAS SIGURNOST I SPOKOISTVIE,CHE TUK, V TAIA OBITEL NE MOGE DA ME DOSTIGNE NIKAKVO ZLO ,NITO OT CHOVEK,NITO OT ZLA SILA. AKO HORATA ZNAIAT KAKVO STAVA NA ZEMIATA I OKOLO NEIA,NIAMA DA IZLIZAT OT BALGARSKITE MANASTIRI I ZARKVI.TAM E SIGURNOSTTA I ISTINSKATA VIARA.TAM E ISTINATA ZA PRAVOSLAVNIAT HRISTIANIN.TAM E BALGARCHTINATA.TAM CHTE NAYCHITE VSICHKO ZA N E G O I CHTE BADETE ZAREDENI S POLOGITELNA ENERGIA I POZITIVNI MISLI.TA NALI TOI ZATOVA NI SAZDADE.DA SE OBICHAME.TOVA E MOETO POSLANIE:,,POSECHTAVAITE VSICHKI BALGARSKI MANASTIRI,POSECHTAVAITE ZARKVITE I SE MOLETE OT DUCHA I SARZE,S MNOGO LUBOV,,


Фото галерия


Рилски манастир - отвън
Рилски манастир - отвън

Рилски манастир - комплекса
Рилски манастир - комплекса

Рилски манастир - комплекса
Рилски манастир - комплекса

Рилски манастир - двора
Рилски манастир - двора

Рилски манастир - двора
Рилски манастир - двора

Рилски манастир - църквата
Рилски манастир - църквата

Рилски манастир - входа на църквата
Рилски манастир - входа на църквата

Рилски манастир - църквата и кулата
Рилски манастир - църквата и кулата

Рилски манастир - гроба на Цар Борис III
Рилски манастир - гроба на Цар Борис III

Рилски манастир - изглед към планината
Рилски манастир - изглед към планината

Рилски манастир - кулата
Рилски манастир - кулата

Рилски манастир - воденицата
Рилски манастир - воденицата

Рилски манастир - магерницата
Рилски манастир - магерницата



Айдемирски манастир Аладжа манастир Александрийски манастир Араповски манастир
Арбанашки манастир Бакаджишки манастир Балшенски манастир Басарбовски манастир
Батошевски манастир Батулийски манастир Бачковски манастир Белащински манастир
Билински манастир Бистришки манастир Св. Йоаким и Анна Бистришки манастир Св. Петка Ботевградски (Зелински) манастир
Букоровски манастир Буховски манастир Българевски манастир Варненски манастир
Владайски манастир Врачешки манастир Германски манастир Гигински (Църногорски) манастир
Гложенски манастир Годечки манастир Голямобуковски манастир Горнобански манастир
Горнобогровски манастир Горнобрезнишки манастир Горноводенски манастир Горноезеровски манастир
Градешки манастир Дебръщенски манастир Дивотински манастир Драгалевски манастир
Дряновски манастир Елешнишки манастир Ерулски манастир Етрополски манастир
Зелениковски манастир Земенски манастир Ивановски манастир Илиенски манастир
Кабиленски манастир Казанлъшки манастир Калоферски манастир (девически) Калоферски манастир (мъжки)
Каменски манастир Капиновски манастир Каранвърбовски манастир Килифаревски манастир
Кладнишки манастир Клисурски манастир Клисурски манастир Св. Петка Кокалянски манастир
Копривецки манастир Кремиковски манастир Кукленски манастир Кърджалийски манастир
Лозенски манастир Лопушански манастир Мердански манастир Мъглижки манастир
Новоселски манастир Обрадовски манастир Одранишки манастир Осеновлашки манастир (7-те Престола)
Панчаревски манастир Пасарелски манастир Патриаршески манастир Петропавловски (Лясковски) манастир
Плаковски манастир Поморийски манастир Правешки манастир Преображенски манастир
Разбоишки манастир Ресиловски манастир Рилски манастир Роженски манастир
Руенски манастир Самоковски манастир Свищовски манастир Сеславски манастир
Скравенски манастир Соколски манастир Сопотски манастир Сопотски метох
Сяновски манастир Троянски манастир Трънски манастир Тържишки (Струпецки) манастир
Устремски манастир Чекотински манастир Чепински манастир Черепишки манастир
Чипровски манастир Чирпански манастир Шипченски манастир Шияковски манастир
Шумски манастир