Monasteries Logo Bulgarian Monasteries  
 This page in English
 
Български Манастир - Facebook профил Facebook профил    Начало  Коментари  Travel Directory  Bulgarian Properties 

Популярно имеРилски манастир
Православно имеСвети Иван Рилски
РегионСофия
Местоположение
Рилски манастир - местоположениеРилският манастир се намира в планината Рила, на 1,147 метра надморска височина. Разположен на около 117 км. южно от София и без съмнение преставлява най-голямата туристическа атракция сред манастирите в България със своята големина, красива природа наоколо, архитекрура, стенописи и древна история. Заобиколен е от малките планински реки Рилска р. и Друшлявица и е само на 4 часа пеш от вр. Мальовица. Най-високият връх на Балканите – Мусала (2925 м.) е малко по-далеч – на 8 часа. От манастира се открива прекрасна гледка към околните върхове, а самият комплекс представлява добре развито туристическо място със своите сувенирни магазинчета и заведения.


История и обща информация
Смята се, че манастирът е основан от отшелника Иван Рилски през 10 век, по време на царуването на Цар Петър (927 – 968). Св. Иван Рилски, чиито мощи са изложени за поклонение на вярващите в главната църква, всъщност е живял в пещера на около половин час пеш от днешния комплекс. За самия манастир се знае, че е построен от учениците му, които дошли да се обучават при него.

Манстирът се е радвал на голям респект и привилегии още откакто е създаден. Всички наши царе от Иван Асен II (1218-1241) до падането на България под османско иго по времето на Иван Шишман (1378) са правели големи дарения. За това свидетелства и Дарителския Акт от цар Иван Шишман. Официалната подкрепа помага на манастира по това време да се превърне в културен и духовен център. Светата обител достига своя апогей между 12-ти и 14-ти век, а подемът й е пречупен с идването на османските нашественици в края на 14-ти в., което е последвано от нападения и разрушаване на манастира в средата на 15-ти в.

Съживяването му започва в края на 15-ти век. То става факт с помощта на руската православна църква, която прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Националният Възродителен процес от 18-ти и 19-ти век дава допълнителен тласък за възстановяването на манастира. По това време комплекса бива реконструиран и реновиран с помощта на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков, София).

В днешния си вид манастирът датира от 19-ти век. Строежът на жилищните сгради, които имат формата на неправилен четвъртоъгълник, е започнал през 1816 г. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса – впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично”. Тя е построена от протомайсторъ (първомайстор) Павел Иванович (1 май 1834 – 26 октомври 1837 г.) за което свидетелствува мраморна паметна плоча, вградена в корниза на откритата галерия пред входа на църквата. Храмът е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостасът със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век.

Обликът на съвременните манастирски сгради дава първия български архитектон Алекси Рилец. Той проектира архитектурния план и ръководи изграждането на източното (започнато на 1 май 1816 г.), северното с прочутата Магерница и западното крило (завършено в 1819 г.). За това свидетелствуват трите паметни плочи над Мелницата, над Самоковската и над Дупнишката порта. На тях редом с неговото титулувано име фигурират имената на игумените Йосиф и Теодосий. След опустошителния пожар през 1833 г. той е ръководил и възстановяването на изгорялата дървена част на манастира с помощта на около 3000 души майстори – строители, които са успели само за 10 месеца да го възстановят. С дървения кьошк с надпис, построен от майстор Кръстьо Дебърлията през април 1834 г. се отбелязва и приключването на възстановителните работи. Построяването на южното крило на манастира (1846 г. – 1847 г.) в стила на архитектон Алекси Рилец е ръководено от майстор Миленко. За него има тухлен надпис под корниза на западната стена на строеното от него крило : “1847 Миленко Оустабаши, Радомир”

Целият комплекс е доста впечатляващ поради своите размети. Четириетажната жилищна част се състои от не по-малко от 300 монашески килии, 4 параклиса, игуменска стая, кухня, библиотека и стаи за дарители. Кухнята е интересна заради своите наистина огромни съдове. Екстериорът на комплекса е не по-малко впчатляващ със своите високи каменни стени и изрязаните в тях малки прозорци и напомня повече на военно укрепление отколкото на манастир.

Веднъж прекрачили комплекса, препоръчително е да се посети и манастирския музей, който съдържа уникално произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил. Направен е от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и е кръстен на своя съзадаел. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802 г. - тогава автора губи и зрението си.

Подобно на други манастири оцелели през османското владичество, така и Рилският е действал като център на духовния и културен живот на българския народ във вековете на чуждо поробителство. По това време монасите създават нови творби и правят копия на известни автори, главно от Търновската и Атонските школи.

Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник през 1976 г., а през 1983 г. е вписан в книгата на ЮНЕСКО за световно наследство.
Настаняване и храна
Манастирът предлага настаняване, а околната местност се е превърнала в развит туристически център с множество хотели и ресторанти. Не бива да се пропуска да се опита вкусната планинска пъстърва, хваната от Рилската река или близък рибарник и предлагана в повечето от заведенията. Цената за преспиване в манастирския комплекс е 15 USD / легло.
Транспорт
До Рилския манастир се стига по хубав асфалтов път, отклоняващ се от международния път София – Кулата и водещ право до манастирските порти.
Телефони за връзка
+359 70542208 
Разпечатай тази страница Изглед за печат на текста

Оценки на посетители - 249 вот(а):
Архитектурна и историческа стойност: 9.82 / 10
Туристически удобства: 9.05 / 10
Местоположение и пейзаж: 9.86 / 10
Нашето представяне: 9.06 / 10

Оцени този манастир


Коментари за Рилски манастир

Публикавано от sas на 11 Jul 2010, 00:26
IP адрес: 85.118.193.144
Тема:

о.Христо IP адрес: 87.126.143.91, напомняш ми един стар виц , който завършва така : не работи в енегото и не си е купил москвич , а го е блъснал москвич и некролозите са разлепени по стълбовете на енергото !
Отец Гервасий - "Аз съм си гей и дупе’давец,но НЕ мога да бъда и курварин" . Заради тези две букви 'дето си изпуснал от цитата , ти препоръчвам да го прочетеш отново ( ама на трезво ) , и да си коригираш мнението.

Публикавано от jeko на 06 Jul 2010, 20:25
IP адрес: 109.121.203.22
Тема: iamm

ra4na izrabotka rilskiq manastir kulata cena po dogovarqn ra4na izrabotka 1 kam 1 darvo
Публикавано от о.Христо на 14 May 2010, 12:15
IP адрес: 87.126.143.91
Тема: Неврокопски Митрополит Гервасий

Неврокопския владика Гервасий организирал пиянски секс – оргии с мъже и деца ...
БЪЛГАРИЯ ОТБЛИЗО, ТОП СКАНДАЛНО.www.Skandalno.net
отец Гервасий - "Аз съм си гей и дупе’давец,но мога да бъда и курварин", хвалел се Гервасий
Покаял се грешник от алтернативния синод Румен Попски разказва изумителни срамни подробности от битието на бившия си началник – Неврокопския митрополит Гервасий. Владиката заедно с други попове и светски лица участвал в шумни запои и оргии почти ежедневно противно на обета му като монах за венчавка с Бога, което означава отказ от светските и плътски удоволствия.
В обширно интервю за вестник „Шоу” Румен Попски подробно разказва за непристойните подвизи на гея Гервасий, чието светско име е Георги Патъров. Заедно с една група свои сподвижници, изхвърлени от официалната Източноправославна българска църква владиката прескачал редовно до Гърция. И чукал от врата на врата на митрополити и епископи. Там също Светият синод, както и в България не е един, а са около 7.
Гервасий най-редовно лъжел, че събира пари за строителството на нова църква в България, но парите все не стигат и събира дарения. И представителите на Бога в Гърция развързвали кесията. Кой по хиляда, кой по пет хиляди, кой по петстотин евро. Нашият герой обаче бил много активен и не спирал с просията си. Проучва кой синод в Гърция е по-богат и се прицелва в него. А на всички заявявал предаността си с едно и също изречение: „Ние сме с вас”. Като събере достатъчно пари групчката се завръща в България , хвърля расата и го удря на живот. Денонощно гей-дружинката пие и яде, докато парите не свършат и не започне поредния епизод на операцията „строителство на църква”. Очите на гръцките свещеници обаче явно вече са прогледнали, защото щом се появи пред вратата им българин в расо, не го допускат дори през вратата и го отпъждат с думите: няма пари!

За фон на оргиите Гервасий подбирал и по-нестандартни места

Но това не е единственото геройство на гей дружинката, както ги нарича Попски. Титулярите на компанията, все мъже, се обръщали един към друг с впечатляващите думи „А ма, парцал” и си имат съответно и женски прякори. Например архимандрит Тимотей се казвал Радка, епископ Висарион – Пепа минета и други подобни все в женски род. Попски станал свидетел на срамна сцена, разиграла се пред през миналата година в Банско в присъствието на хора от Черна гора. Те поназнайвали български език. Та тази Радка се обръща към един от тях със следния незабравим израз: „Ша са изповядваш ли, ма парцал?” Сякаш гръм поразил човекът отсреща. Самият Гервасий казва за себе си не без гордост: „Аз съм гей, аз съм дупе’давец”. За оргиите с деца – естествено, не било вярно, само им купували подаръчета и бонбонки...Такива ми ти хора (от попския Синод на о.Камен Бараков, лъже- „прокурора” Христо Латинов и гей-дружинката на Гервасий от караваната в София) се представят за посредници между човека и Бога. При това от синод, който имаше претенциите да бъде алтернатива на продажните попове, свързани с бившата ДС от официалния синод на Максим.
И после се чудим, защо църквата и в частност – нейните служители, не са никакъв фактор в България – нито в светско, нито в духовно направление…

Публикавано от stani на 11 Apr 2010, 13:08
IP адрес: 89.253.184.98
Тема:

tozi manastir e nai velikia na sveta
Публикавано от cvetyt на 22 Mar 2010, 14:30
IP адрес: 212.122.182.122
Тема:

Здравейте :) Бих искала да кажа, че това място е великолепно. Както манастира, така и природата около него.На този сайт http://www.trivago.bg/%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0-130051/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80/%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80-141311 може да видете интересни снимки и мнения за манастира. Всеки Българин трябва да посети това великолепно място.
Публикавано от о.Петър на 19 Mar 2010, 12:21
IP адрес: 87.126.143.91
Тема: о.К.Бараков ' краде...менте сайт...

o.Камен Бараков си е направил касичка, за събиране на пари от чужбина и България със сайт менте.www.Св.Синод на Българската Православна Църква.
Владици не искат да му стават ортаци в измамите и молят да им свалят снимките от сайта...

Париж ‘ Франция , епископ Климент — 18 Март 2010 - 13:24

Ваше Боголюбие,
При всичката ми резервираност и критичност към сайта, който е вопиющо необходим и скандално не оправдава съществуването си, ще дръзна да споделя за сетен път скромно съждение.
Все още не съм убеден, че този сайт е официоз. Преди видео клиповете, сайтът, ако е действително официална синодална проява, би трябвало да съдържа някаква официална информация от заседанията на Синода, ако все още такъв съществува.
Скандализиран съм, че няма никакви новини от Първоиерарха митр.Инокентий . Това минира понятието за Църква и все по-силно започва да прилича на авантюра.
В първите векове християнството е било извън законите и верните на Христа човешки души нямали нито телефони, нито интернет и били далече по-информирани за живота на Църквата, както и контактът с предстоятелите на поместните църкви е бил несравнимо по-жив. Ще си позволя директността да изкажа мнение, че при липсата на информация от и за Митрополит Инокентий, историята започва да прилича на игра на шикалки.
При липсата на официална административна информация, сайтът изглежда съмнителен, независимо фотографиите.
Преди време споделих подобни мисли и отец Йордан Лесов ми заяви, че който искал информация, да се отбивал във фургона. Една фургонетка в центъра на София, задимена от цигарен дим и алкохол не може да бъде авторитетен източник за сериозни църковни дела.
Колкото до мен, посещавам България изключително рядко, а и имах изричната препоръка от Първиерарха да общувам само с него. От послушание към Митрополит Инокентий и от страх да се заплета в интриги, знаейки, че синодални величия сноват и интригантсват между двата Синода, избягвам площадните срещи. Докато не получа недвусмислено ясно уверение, че Митрополит Инокентий се счита за Първиерарх и има нужната отговорност пред Бог за църковния кораб, не смея да окичвам списъка на епископата с моето име.(Моля, още веднъж снимката ми да бъде свалена от сайта) Прочее, за сетен път бих желал да зная кого представлява този сайт.(www.Свети Синод на Българската православна Църква) Плод на благочестиво усилие да се свидетелствува, че има живи представители на опозицията ли е сайтът или действително Синодът(на поповете на о.Бараков), който не е идентичен с епископата’(владиците)и Първоерарха, има грижата за този сайт?
Ако сайтът не е синодален,(с участието на всички владици и членове на Св.Синод), а попски с няколко свещеника и двама трима владици „ръкоположени” и послушни на о.Камен Бараков, тогава всеки може да си публикува какви ли не текстове и видеоклипчета.
Ако Синодът има чувство за отговорност, то струва ми се, че своеобразен администратор би трябвало да е синодалният секретар, който би трябвало да има загрижеността да е връзката в Църквата.
В случай, че сайтът е Синодален, бих си позволил дързостта да препоръчам освен официалната административна информация, да се публикуват проповеди на наши мастити архиереи и защо не книгата за Библията?! Струва ми се, че е наложителен кратък Катехизис, вместо безразборни жития и тропари.
Любопитно ми беше да прочета интервюто на новия епископ, за когото научих от централдния сайт "Двери",че бил изгонен веднага от Сливенска епархия и низвергнат от дядо Йоаникий и Епархийския съвет. Но както от 10 години вече,така и сега никаква синодална информация по такива съдбоносно важни деяния. Предполагам, че не съм единственият в недоумение защо Първоиерархът не е взел участие в хиротонията и кой е взел решението за въпросното събитие, кой го ръкоположи... ?!
Не познавам новия епископ Висарион (ръкоположен от отец Бараков и Геврасий) и нямам нищо против него, но ми е любопитно да узная от сайта като единствена форма за информация откога новият епископ е в юрисдикцията на Митрополит Инокентий. Този сайт не дава дължимата информация, а четейки "Двери", човек остава с впечатлението, че до навечерието на хиротонията е бил клирик на Сливенска епархия и самият Митрополит Йоаникий, изненадан от случката, на мига взема решение да го уволнява и после да го санкционира чрез низвержение .
Откога юрисдикцията, оглавявана от Митрополит Инокентий е в литургийно общуване със старостилния гръцки авантюрист Ангел Авлонски? Дават ли си сметка „синодалните” мъдреци (Геврасий и о.Бараков), че тласкат църковния кораб към скандална авантюра с демонстративното кипрене на Ангел Авлонски? Някой има ли представа каква му е еклезиологията на този герой? Дори сектантите имат някаква еклезиология, само при нас никой не показва да има реална представа какво ще рече еклезиология. 'Еклезиология (εκκλησ – църква, logos-учение). Дял от богословието, занимаващ се със същността на Църквата и обосноваващ спасителната й роля в живота на вярващия.
Ако все още се намират богословски грамотни хора сред синодалните членове, би трябвало да огласят съображението си да влязат в съслужение с авантюриста Ангел, а не с някоя от другите авторитетни старостилни юрисдикции със същински епископат и Синод. Принципно или еклезиологично всички старостилни гръцки юрисдикции не признават благодатност в новостилните юрисдикции. Прочее, откога авантюристът Ангел Авлонски си е променил еклезиологията или я употребява като юргански чаршаф?
Когато сайтът огласява скандалното име на Ангел Авлонски, би трябвало да е ясен в информацията, защото интервюто може да се интерпретира като апел всеки епископ да си прави своя собствена църква и всеки желаещ епископство - лична църква да бърза да се хиротонисва в юрисдикцията на Митрополит Инокентий или да уговаря сделките във фургонетката.
Мислех, че някои хора, държащи властта в ръцете си, са си взели урок от скандалните чуждестранни хиротонии в Португалия и Италия, които с нищо не повишиха авторитетността ни, а по-скоро минираха уважението към нас. Не мисля, че текстове на руски език в сайта ще го направят по-авторитетен или полезен за ограмотяването на духовно неграмотния ни народ. Някога имаше интересно списвани църковни издания и ми се струва, че би било по-добре да се препечатат някои полезни материали от старите църковни списания. Ако сайтът е синодален, то защо не са упоменати всички клирици? В заключение ще споделя с много тъга, че преди видео клиповете има много по-сериозни неща за доизправяне. Процентното желание за видео клипове свидетелства за висока степен на несериозност. Оставам с искрено доброжелателство и моля онези, които управляват тайно или явно юрисдикцията да изтрият текста ми, ако го намерят за неоснователен и съблазнителен.
С братска в Христа обич и недоумение
+Н.Пр. епископ Климент’ Париж, Франция
18 Март 2010 - 13:12


Публикавано от venelina dimitrova на 14 Mar 2010, 23:25
IP адрес: 86.180.250.119
Тема:

za men tam e raqt blizo do manastira e moeto selo i ot sarce i du6a vi kazvam 4e za men tam e raq
Публикавано от Стефка Танева на 09 Mar 2010, 14:06
IP адрес: 90.154.236.27
Тема: кръщене

Здравейте,
Поздравления,сайта на Рилски манастир е чудесен,но има един голям недостатък, според моето скромно мнение.Никаква информация относно кръщене,никакви подробности за този свят ритуал.А добри хора кажете моля,към кого да се обърна за повече инфо:Може ли брат Ми да кръсти Сина ми?
Може ли Приятелката ми да кръсти мен?
А Моя милост да кръсти приятеля на приятелката ми? И всичко това за един ден? Ще бъда благодарна ако някой все пак ОБЯСНИ кратко ,точно и ясно КАК СТАВА КРЪЩЕНЕТО В РИЛСКИ МАНАСТИР?Стига сме се лутали из тези форуми!
Публикавано от edin kolega на 27 Jan 2010, 20:41
IP адрес: 82.119.89.231
Тема:

v rilskata sveta obitel,Venchavki ne se pravqt,ne pitaite zasto,ili dobre,ste kaja=poneje tam se pokoqt svetite mosti na nai velikia Bylgarin- sveti Ioan Rilski chudotvorec,tova e prichinata
Публикавано от Katerina на 22 Jan 2010, 11:45
IP адрес: 193.115.13.94
Тема: Venchavka

Zdraveite,

bih iskala da se venchaia v Rilskia Manastir, no niamam predstava dali tova e vazmojno. ne moga da nameria telefon za vrazka za da razbera. bih bila blagodarna za vsiaka informacia.


Фото галерия


Рилски манастир - отвън
Рилски манастир - отвън

Рилски манастир - комплекса
Рилски манастир - комплекса

Рилски манастир - комплекса
Рилски манастир - комплекса

Рилски манастир - двора
Рилски манастир - двора

Рилски манастир - двора
Рилски манастир - двора

Рилски манастир - църквата
Рилски манастир - църквата

Рилски манастир - входа на църквата
Рилски манастир - входа на църквата

Рилски манастир - църквата и кулата
Рилски манастир - църквата и кулата

Рилски манастир - гроба на Цар Борис III
Рилски манастир - гроба на Цар Борис III

Рилски манастир - изглед към планината
Рилски манастир - изглед към планината

Рилски манастир - кулата
Рилски манастир - кулата

Рилски манастир - воденицата
Рилски манастир - воденицата

Рилски манастир - магерницата
Рилски манастир - магерницата



Айдемирски манастир Аладжа манастир Александрийски манастир Араповски манастир
Арбанашки манастир Бакаджишки манастир Балшенски манастир Басарбовски манастир
Батошевски манастир Батулийски манастир Бачковски манастир Белащински манастир
Билински манастир Бистришки манастир Ботевградски (Зелински) манастир Буховски манастир
Българевски манастир Варненски манастир Владайски манастир Врачешки манастир
Германски манастир Гигински (Църногорски) манастир Гложенски манастир Годечки манастир
Голямобуковски манастир Горнобански манастир Горнобогровски манастир Горнобрезнишки манастир
Горноводенски манастир Горноезеровски манастир Градешки манастир Дебръщенски манастир
Дивотински манастир Драгалевски манастир Дряновски манастир Елешнишки манастир
Ерулски манастир Етрополски манастир Зелениковски манастир Земенски манастир
Ивановски манастир Илиенски манастир Кабиленски манастир Казанлъшки манастир
Калоферски манастир (девически) Калоферски манастир (мъжки) Каменски манастир Капиновски манастир
Каранвърбовски манастир Килифаревски манастир Кладнишки манастир Клисурски манастир
Клисурски манастир Св. Петка Кокалянски манастир Копривецки манастир Кремиковски манастир
Кукленски манастир Кърджалийски манастир Лозенски манастир Лопушански манастир
Мердански манастир Мъглижки манастир Новоселски манастир Обрадовски манастир
Одранишки манастир Осеновлашки манастир (7-те Престола) Панчаревски манастир Пасарелски манастир
Патриаршески манастир Петропавловски (Лясковски) манастир Плаковски манастир Поморийски манастир
Правешки манастир Преображенски манастир Ресиловски манастир Рилски манастир
Роженски манастир Руенски манастир Самоковски манастир Свищовски манастир
Сеславски манастир Скравенски манастир Соколски манастир Сопотски манастир
Сопотски метох Сяновски манастир Троянски манастир Трънски манастир
Тържишки (Струпецки) манастир Устремски манастир Чекотински манастир Чепински манастир
Черепишки манастир Чипровски манастир Чирпански манастир Шипченски манастир
Шумски манастир