Скравенският манастир “Св. Николай” се намира извън село Скравена в северна посока, на разстояние около 1.5км от главния път Е-79. Село Скравена от своя страна е част от община Ботевград, област Софийска. Манастирът се вижда ясно от главния път Е-79, тъй като е разположен на хълм.

Смята се, че на мястото на Скравенския манастир първоначално е съществувало езическо светилище, върху което вероятно по времето на цар Петър е бил издигнат християнски храм.

Съдбата на манастира е била тясно свързана с историята на Грамаде – старо селище, което не е просъществувало до наши дни. Разкопки от 1938-1941г., проведени от група скравенчани под ръководството на поп Филип Иванов поставят началото на разкритията за историята на манастира. Разкопките са провени в близост до вековен дъб с опрян на него кръст, който е служил за оброк още от времето на Турско робство. Празникът на оброка е бил честван всяка година на 9-ти май.

Още в началото на разкопките е открит здрав зид от камък и хоросан с дебелина 80-100см. Разкопките продължили външно около зида и екипът открил основите на храм, който е бил опожарен и затрупан с пръст. При по-натъшното разкопаване на крилото на храма е открита и килия с размери 3,5м на 4м., в която имало огнище, на което се предполага, че се е приготвяла храна за много хора. При разкопките били открити и шест скелета в различно положение. Според едно от мненията скелетите са на хора, участвали в отбраната на манастира и на Грамаде срещу турците. Грамаде е дало силен отпор срещу турците и е било разрушено изцяло от тях около 80 години след падането на Търновското царство. Според друго мнение, градящо се върху положението на скелетите (един в легнало, а останалите – в седнало), погребаните са славяни и един българин, живяли по времето на езическия храм, върху който по-късно е издигнат манастира.

На 120м. от тези разкопки били открити основите и на друга църква, която се предполага, че се е наричала “Успение на пресвета Богородица”. Освен споменатите манастир и църква, нагоре към върха на хълма се намира местността “Пречиста”. Там също има оброк, за който се смята че е издигнат върху основите на друга църква, която вероятно се е казвала “Св. Димитър”.

По настоящем върху разкопаните основи се издига нов храм. За самия градеж са помогнали много християни, като монахиня Людмила (1899-1986) е имала огромна заслуга. Монахинята идва в село Скравена през 1944г. след съновидение, в което св. Николай й заповядва да се откаже от светския живот и да се посвети на монашеството. Монахиня Людмила е посветила живота си на този манастир, като дълго събира помощи за построяването му. Въпреки нередките хули и клевети, монахиня Людмила успява да завърши строежа, като килиите са построени през 1946г. След смъртта си през 1986г. монахинята е погребана под вековния дъб, а за манастира поема грижата свещенник Васил Делиев.

Храмът е изографисан неотдавна благодарение на кмета на община Ботевград Георги Георгиев, кмета на село Скравена Иван Иванов и жители на село Скравена. Иконите и иконостасът са дарение от семейство Лесичкови от село Скравена. До ден днешен празникът на Скравенския манастир се чества на 9-ми май, а старият дъб все още може да се види до църквата. Дъбът е на около 500 години и е висок 25 метра. По настощем в манастира не живеят монаси или монахини, но комплексът се поддържа от Иподякон Даниел Костов и посреща богомолци. Манастирът е Национален туристически обект под номер 82.

Храна не се предлага, но манастирът разполага с трапезария с камина за около 15 човека. Нощувки са възможни с предварително обаждане до 6 човека. В “Св. Николай” се извършват кръщавки и венчавки от свещенника, който обслужва енорията.

Пътят до Скравенския манастир от село Скравена е проходим за кола дори и при лоши атмосферни условия, въпреки че настилката е от чакъл. Скоро пътят ще бъде асфалтиран, а обозначителни табели също се изготвят.

0887123641