Сопотският манастир “Св. Спас” се намира на около километър от гр. Сопот в северна посока, в подножието на Стара планина.

Точната дата на възникването на манастира не е стигнала до наши дни. Счита се, че е основан през 13-ти в., като най-вероятно “Св. Спас” е наследник на предишен манастир в Сопотския район – “Св. Троица”, изчезнал около 11-12-ти в. Предполага се също така, че манастирът “Св. Спас” е бил “царски” - т.е. бил е дарен с права и имоти от самия цар Смилец. Тези грамоти били пазени в манастира до 1870г., след което са били предадени на Найден Геров, за да ги публикува.

По време на Турското владичество църквата е била опожарявана и разрушавана многократно. След възстановяването й през 1870г. е изографисана от художника Георги Данчев, близък приятел на Васил Левски. По време на Руско-турската война (1877-1878г.), обаче, църквата отново е разрушена, като единствено олтарът е оцелял, но очите на светците са били избодени от щиковете на турците. След опожаряването на Сопот в двора на манастира са изклани много от бягащите граждани на града.

Църквата и чешмата в манастира са наново възстановени през 1879г. от игумен Рафаил, чийто гроб се намира зад олтара. До южната стена на църквата се вижда голямата камбана, лята в Крайова през 1873г. и подарена на манастира от граждани на Сопот, живеещи в Румъния.

Манастирът е развивал богата книжовна и революционна дейност. В него се срещат Неофит Рилски и копривщенският чорбаджия Вълко Чалъков, за да подготвят откриването на училища в Пловдив и Копривщица, а през 1828г. тук игуменът Панталеймон прави препис с поправки на Паисиевата “История славянобъргарска”. В манастира също така учители и просветни дейци издават сатиричния вестник “Остен”. В този манастир Васил Иванов от Карлово (прославил се като Васил Левски) е ръкоположен за дякон Игнатий на 7-ми декември 1858г., а по-късно използва “Св. Спас” като едно от многото си убежища. По-късно, през 1875г. революционерът Тодор Каблешков заклева в манастира членовете на възобновения Сопотски революционен комитет.

Не се предлагат храна и спане.

Пътят до манастира започва като отбивка вляво от Подбалканския път София-Бургас, пътувайки от София. Отбивката е асфалтова и започва точно преди да се влезе в гр. Сопот. Пътят води както до манастира, така и до лифт и база за парапланеризъм. Разстоянието от Подбалканския път до манастира е около километър.