Сяновският девически манастир “Св. Марина” се намира в красива долина недалеч от с. Сяново, Тутраканско.

Старо предание разказва, че в този район се е намирал град наречен Паскаля, от който е останало името на местността “Паскалъка”. До града е имало три манастира: “Св. Марина”, известен със своето аязмо, “Св. Никола” и “Св. Мина”. Съдбата им е неясна, но се предполага, че са опожарени от турците при падането под Турско робство. И днес при обработването на земята се намират каменни плочи, човешки кости и хоросанови отломъци.

През 1911 г. водата от аязмото на “Св. Марина” бликва отново и поклонници започват да посещават светото място. Новината за лековития извор се разнесла бързо и изворът е каптиран. През 1943 г. за енорийски свещеник на с. Сяново е назначен новоръкоположения свещеник Димитър Мирчев Петков. През същата година той, заедно с още двама свещеници, отслужил водосвет на извора и измивайки се с лековитата вода, се излекувал от ревматизма, от който страдал. След тази случка отец Димитър решил да възстанови манастира. С даренията на християни, посещаващи аязмото, през 1944-45 г. е построен параклис, в средата на който е извора. Освен него са изградени и три стаи за поклонници с помощта на дарение от Донка Хлебарова от с. Нова Черна. Назначен бил пазач от с. Стамболово, който пристигнал в манастира с парализирани дясна ръка и крак, но след едноседмично миене с водата от извора оздравял напълно и отказал възнаграждение за службата.

На храмовия празник – 30. 07. 1945 г. - деня на св. Марина /стар стил/, била отслужена литургия от свещеници от съседните села и други епархии, на която присъствали около 5,000 поклонници. Около 1950 г. в манастира постъпила монахиня Текла /със светското име Капка Стоева Иванова/ и поела грижите за него. За съжаление, монахинята е изнасилена и убита през 1960 г. След нея за кратко време изпълнявала послушание друга монахиня, но скоро след това монастирът запустял и започнал да се руши. През 1991 г. възниква идеята за възстановяване на манастира. Бил разкрит извора, над който отново е издигнат параклис. Била построена и малка сграда. Всяка година на храмовия празник – 17.07. – Св. вмчца Марина, се стичат множество богомолци от близо и далеч.

По времето на нашето посещение на манастира през м. май 2008г. течаха усилени ремонтни дейности по основната постройка от страна на духовни лица от гр. Русе, които (доколкото разбрахме) полагат доброволен труд за възстановяването на манастира. В манастира няма църква, но е пригоден малък параклис в една от стаите, където посетителите могат да запалят свещ.

Не се предлагат храна и спане.

До манастира се стига като от главния път Тутракан-Русе се поеме по отбивката вляво за село Сяново. От селото до манастира води черен, но проходим за лека кола път.