Устремският манастир “Св. Троица”, известен още Вакъфския или Хайдушкия манастир, се намира в Сакар планина на около 3 км. от с.Устрем (наречено с. Вакъф до 1934 г.).

Обикновено култовите средища у нас са свързани с езическите светилища на траките и на славяните. Устремският манастир не прави изключение в това отношение. За присъствието на траките говорят останките от зидове на отсрещния бряг на Манастирска река, където е било някогашното манастирско лозе и където е изкопана голяма тракийска делва. Предполага се, че манастирът бил основан през Втората българска държава, а в началото на XV в. името му се среща в османски документи.

Недалеч от сегашния манастир се намира пещера, дълбока 5 м. и висока и широка около 4 м., в която се е помещавала първата църква на обителта. Поверието гласи, че един човек на име Петър дошъл при пещерата (после наречена “Вехтата” църква и Каракольовата дупка) с две икони: “Св. Троица” и “Св. апостоли Петър и Павел”, оставил иконите вътре, заживял около нея и пасял козите си. По-късно след съновидение той продал стадото си и с помощта на жителите от близките села, построил през 1725 г. параклиса “Св. апостоли Петър и Павел”, на чието място е издигната сегашната манастирска църква.

Вероятно в началото на кърджалийските размирици параклисът и манастирът пострадали сериозно. Към края на XVIII в и началото на XIX в. тия места попаднали под временната закрила на Индже войвода, който се погрижил и за Вакъфския манастир. Твърде възможно е самият той да е изпратил известния хайдутин Христо войвода, който вече бил на възраст и изпитвал желание да напусне мирския живот, да възстанови обителта. Според някои исторически сведения, Христо войвода се замонашил под името Хрисант и първоначално живял в познатата ни вече пещера. Оттук той приканил околните села Вакъф (Устрем), Ново село (Мрамор), Срем и др. да започнат възстановяването на манастира. Оттук произлиза и едно от имената на манастира – Хайдушки.

Съборена била първата (Петрова) църква и на нейно място била построена нова църква, която била посветена пак на св. апостоли Петър и Павел. Направили и две чешми, като едната имала каменна плоча с образите на св. апостоли Петър и Павел. Тази плоча в момента се намира в Националния исторически музей в София. Манастирът бил наречен на името на близкото село Вакъф и Хрисант станал негов игумен.

С течение на времето Вакъфския манастир се превърнал в най-голямото духовно средище на околността. През 1918 г. поради върлуващата чума мнозина, за да спасят живота си, дошли в манастира и оставили доста богатства. С тези средства по-късно били направени хамбари, готварница и долните (северните и източните) стаи, които през 1951 г. са обхванати от пожар и са изгорели.

През 1836 г. монасите от позамогналия се манастир решили да постоят по-голяма църква. Изкусни майстори вградили в новата църква, наречена “Св. Троица”, параклиса “Св. апостоли Петър и Павел”. Новият иконостас на църквата бил изработен по образец на стария иконостас. Иконите са зографисани от неизвестни художници през първата половина на миналия век.

До 1909 г. манастирът е бил мъжки. В средата на август 1909 г. в него се настаняват около 50 монахини от с. Студена, Елховско. Игуменката Евпраксия странствувала почти из цяла България и Русия и донесла много парични помощи, с които изплатила огромните манастирски дългове.

Вакъфският манастир заедно с Караколювата дупка са обявени за паметници на културата.

Манастирът целогодишно приема гости от цялата страна. Разполага с капацитет от 40 легла. Всяка година през месец юни (на 16-ти юни) хора от близки и далечни села и градове се стичат за манастирския събор.

Предстои издигането на изгорялото из основи през 1951 г. източно крило на манастирската сграда. Към момента има проект за изграждането и реконструкцията на сградата, но все още се събират необходимите средства.

Ако се идва от Тополовград, след с. Мрамор вдясно има отклонение за манастира. Пътят от Ямбол към обителта минава край с. Срем, кацнало на левия бряг на Тунджа. Надясно се очертават първите височини на Сакар. Отклонението за манастира се отбива наляво от пътя от с. Устрем за Тополовград.

svtroica@abv.bg