Зелениковският манастир “Свети Йоан Кръстител” се намира в местността Зелениковец в Троянския Балкан, на около 8км. югоизточно от Троянския манастир и на около 5км. южно от с. Черни Осъм. От манастира се открива невероятна панорама към върховете Голям Купен и Амбарица.

Зелениковският манастир е основан през 1832 г. от тогавашния игумен на Троянския манастир Партений. За съжаление е опожарен скоро след това. По време на Априлското въстание през 1876г. турски войски го разрушават при преследване на подвизаващата се наблизо чета на Филип Тотю. През 1913 г. манастирът е възстановен в сегашния си вид, а през 1914г. е осветена новата църква. Особен интерес в църквата представлява иконостасът, изработен от майстор Филип Македонеца - представител на Дебърската школа.
Манастирският комплекс се състои от черква и няколко жилищни и стопански сгради, като най-старата запазена жилищна сграда е от 1872г. Черквата е трикорабна, едноапсидна и еднокуполна псевдобазилика с открит притвор и камбанария над него. Манастирът и до ден днешен не е снабден с ток и вода. По настоящем се обитава само от възрастна жена (баба Данка), която от повече от 20 години живее в него и го поддържа.

Предлага се пренощуване при скромни условия, които се компенсират от невероятната красота и спокойствие на мястото.

До Зелениковския манастир не е възможно да се стигне с кола. След като местността е станала вододайна зона за няколко градове и села в района, черният път до близката хижа “Яворова лъка” попада в границите на зоната и е затворен. Така и манастирът е лишен от близък път. До Зелениковската обител може да се стигне като се тръгне от с. Черни Осъм до Троян по посока Балкана. След около 3-4км. извън селото се достига до ВЕЦ “Черни Осъм” (дотук може да се стигне с кола). От другата страна на пътя срещу ВЕЦа, зад една синя барака, започва много добре маркирана пътека за манастира, която се изминава за около 2 ч. и половина. Първите 30-тина минути пътеката е стръмна. След това се преминава покрай изворна чешма с място за отдих и се стига се до махала от няколко къщи, наречена “Глушка”. По-нататък маршрутът пресича Лешнишки дол, изкачва се до най-високата си точка, а оттам се спуска до Зелениковския манастир.