Каранвърбовски манастир Света Марина

Православно име

Света Марина

Регион

Местоположение

Местоположение - Каранвърбовски манастир

Каранвърбовският манастир “Св. Марина” е разположен в живописна местност на около 53 км. от гр. Русе и 23 километра югоизточно от гр. Две могили.

История

Съществуването на Каранвърбовския манастир “Св. Марина” условно се дели на три периода. Първият манастир е бил основан по време на второто българско царство, когато почитането на Св. Марина от българския народ се засилва. Манастирът се е издигал сред гориста местност, обрасла с дъб, бряст, липа, орех, ясен и др. Според предания, килиите на 49 монаха са били разположени около църквата. Храмът е бил богато украсен с каменни корнизи и дърворезби от орех, а неговите стени – със злато и многоцветни фирзове. След падането на България под турско владичество манастирът запустява, а неговите имоти са наследени от турските управници по ония места. Според легендата, възраждането му се дължи на сляпо турско момченце, което се измило с вода, извираща от мястото на разрушения манастир, и прогледнало. В знак на блогодарност, турчинът, баща на детето и собственик на нивата, в която се намирал чудотворният извор, подарил новата на християните с поръчение като идват там болни, да има място за настаняване. Издействано е позволение на мястото да се изгради малка църква, която слага началото на втория манастир “Св. Марина”. Точната дата на градежа на църквата не е известен; знае се само, че това се е случило по времето на княз Богориди, т.е. между 1828г. и 1859г. Постепенно се изградили и монашески килии. Третият манастир води началото си от 1890г., когато е съградена църквата от италиянски майстори. Килиите са били построени през 1891г., като са били 20 на брой. Нес е знае когато точно аязмото – изворът, който се намира в средата на сегашната църква – е бил оформен като кладенец, ограден с желязен парапет. През 1984г. водата от аязмото е изведена навън в манастирския двор и с електрическа помпа е насочена към четири чучура за улеснение на поклонниците, които идват да си налеят от чудотворната вода. Тогава и изворът е бил оформен като осмоъгълник и е остъклен. Малко по-рано, през 1940г. Доростолската и Червенската митрополия е построила манастирската кухня, трапезария, склад, мазе и баня. За съжаление, обаче, през 1948г., 1961г. и 1970г. всичките имоти на манастира са били отнети. След Освобождението на България от турско владичество, в манастира са организирани ежегодни ученически колонии. След 9-ти септември 1944г. в манастира вече са уреждани пионерски и комсомолски лагери. От 1993г. е вузстановена детско-юношеската колония. От 1965г. е взето решение манастирът да има статут на девически. В момента манастирът се обитава от четири възрастни монахини, като монахинята носи името на св. Марина. Храмовият празник е на 17-ти юли. Според различни сведения, водата от аязмото е помогната за излекуването на слепи, неми хора, бъбречни проблеми и др.