Казанлъшкият манастир “Въведение Богородично” се намира в самия град Казанлък, като внушителният комплекс е скрит от очите на миряните с висок зид.
Манастирът е основан през 1828г. от Сусана Генчева, послушница в Калоферския манастир “Въведение Богородично”, която била родом от Казанлък. Сусана сънувала Св. Богородица, която и заръчала да се върне в Казанлък и да основе там манастир. Монахинята събрала други осем послушнички и се завърнала в Казанлък. Първоначално се настанили в къщата на местен гражданин, Иванчо Клатната, който им предоставил своя дом. Монахините живели в изключителна бедност, като сами се грижили за препитанието си, изработвайки и продавайки шаеци и ръкавици и разчитайки на помощта на роднини. По-късно една от монахините, Зиновия Станчева, се снабдила с препоръчителни писма и заедно с други две монахини заминала за Браила при брат си Димитър Станчев за набиране на средства. В Браила и Букурещ монахините успели да съберат първите 1000 гроша от български емигранти и търговци. По-голямата част от даренията (750 гроша) са били използвани за купуване на мястото, на което се намира по настоящем манастира. С ходатайството на казанлъшки богаташ - Стоян Груйло – Зиновия Станчева и сестра Капитолина Тодорова – получили разрешително за пътуване до Русия (Одеса, Киев, Петербург) и ходили осем последователни пъти за набиране на средства. Със събраните дарения започнали строителството на старата манастирска и стопанската част, а през 1857г. – и строителството на храма “Въведение Богородично”. Архитектурният план на църквата бил изготвен от руски архитект по поръчка на петербургския митрополит Исидор – глава на Руския синод, а самият храм е бил граден 9 години от Дебърски майстори – майстор Козма и строителите Даниил, Захари и Йосиф. Храмът е уникален по рода си в България, като представлява кръстокуполна сграда без нито една колона. Иконостасът също бил поръчан и платен от митрополит Исидор. Голяма част от украсата и необходимите утвари били получени от Русия. Вътрешността на храма е богато изографисана от трима български възрожденски майстори – поп Павел от Шипка, който изработил олтарната част, Георги Данчев от гр. Чирпан, пръв приятел на Васил Левски, който изработил куполната живопис и Петко Илиев Ганин от гр. Казанлък, който изографисал корабната част с 51 сюжети от Новия завет. По-късно, през 1838-1839г., се изработва и камбанарията към храма. Манастирът не остава изолиран от Руско-турската освободителна война. На 19-ти юли 1877г. започнали военните действия в този район. Под напора на турските войски руските войници и българските опълченци отстъпили, а местното население тръгнало да бяга. Голяма част от бежанците били настанени в Казанлъшкия девически манастир, но скоро след това много от тях били изклани от турците. Сестрите от манастира заедно с местното население се отправили към Балкана, за да се спасят. Игуменка Капитолина достигнала Румъния и се завърнала след края на войната. В същото време войските на Сюлейман паша навлезли в Казанлък, като част от тях се настанили в манастира. На Коледа 1977г., обаче, започнало отстъплението на турските войски, които се опитали да опожарят храма, след като го заключили. При бягството, обаче, изгубили ключа в двора и монахините го намерили и успяли да потушат пожара. Стенописите били опушени, но запазени. В началото на 1878г. руски войски слезли в гр. Казанлък за почивка и възстановяване, като част от тях били настанени в Казанлъшкия манастир, а сестрите поели грижа за болните и ранените. В двуетажажната източна сграда бил устроен лазарет, а гробовете на тези, които не успели да оцелеят, могат да се видят около североизточната страна на храма. В двора на манастира също така може да се види монументален паметник в памет на загиналите руски войници, български опълченци и убитите в манастира 340 граждани на Казанлък. Манастирът е запазен и ремонтиран, като е запазен първоначалния ахитектурен план. Обявен е за паметник на културата.
Не се предлагат храна и спане.
Манастирът се намира в самия център на гр. Казанлък, така че стига лесно до него.
Оценки
История: 4.00
Архитектура: 10.00
Местоположение: 10.00
Обща оценка: 8.00
Нашето представяне: 10.00
Общо оценили: 3
Оцени този манастир
Коментари
правописна грешка
Публикувано от Светла Петрова- Пенова на 2012-04-22 15:16:10На Коледа 1977г., обаче, започнало отстъплението на турските войски.... вместо 1877г. А що се отнася до манастира, много е красив и определено има защо да бъде посетен!