Врачешкият манастир “Свети четиридесет мъченици” се намира на около 5км западно от село Врачеш, което от своя страна се намира на още 5км от град Ботевград.
Врачешкият манастир е построен по времето на Второто българско царство, след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9ти март, 1930г. След победата, която се случила в деня, в който се празнуват св. Четиридесет мъченици, цар Иван Асен II решава да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите, сред които е и Врачешкия манастир. В началото манастирът е основан като мъжко братство, но по-късно става женски, какъвто остава и до наши дни. След създаването на манастира монасите усърдно преписват богослужебни книги, като преписи на Пластир от 1559г., Граматиката на Мелетий Смотрицки от 1666г. и Служебник от 1673г. се пазят и до днес в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”. През 17-ти в. във Врачешкия манастир се помещава и килийно училище. При нашествието на турците в края на 14-ти век обителта е частично опажарена. При набезите на кърджалийските турци през 18-ти век, обаче, манастирът е сринат напълно и потъва в забрава до 1890г., когато според предания Богородица се явява на местен младеж, Атанас Якимовски, докато пасял стадото си под манастирската круша. Богородица му показва мястото на опожарените сгради и лековитото аязмо недалеч от манастира и му поръчва да възстанови обителта. След като младежът споделил видението си със селския свещенник, отец Петър Цанов събрал съселяните и направил разкопки, при които са открити основите на манастирския храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица. Предполага се, че иконата датира от 17-ти век. През 1891г. върху основите е построена скромна църквичка от най-известния майстор в Благоевградския край по онова време – уста Вуно Марков. Манастирът постепенно възразжда функциите си като мъжка обител, а от 1937г. се превръща в девическо общежитие. По настоящем (юли 2007г.) манастирът е ограден от висока зидана ограда, а вътре се съблюдава строг ред. По-голямата част от манастирските сгради са реставрирани и в отлично състояние, а останалите, включително и храма, са в процес на реставрация. Поради тази причина гостите на манастира се допускат само до предверието на църквата. Манастирът е изключително красив, за което особено допринася поддържаната му градина и изобилието от цвятя и растителност в целия комплекс. Не би било преувеличено да се каже, че тук могат да се видят истински постожения на градинарското изкуство.
Храна и спане не се предлагат.
До манастира води приличен асфалтов път от град Ботеград, който преминава през село Врачеш. От манастира по пешеходна пътека на изток на около 20-30 минути път може да се стигне до аязмото, за което се вярва, че е лековито.
Оценки
История: 8.57
Архитектура: 8.29
Местоположение: 9.14
Обща оценка: 8.66
Нашето представяне: 10.00
Общо оценили: 7
Оцени този манастир
Коментари
порядки в манастирите
Публикувано от Георги Георгиев на 2013-09-20 21:39:32Подразниха ме коментарите по долу и се чудя как може да има толкова ограничени и прости хора,за да искат да снимат,да влизат по плажно облекло,да развържат торбите с ядене и сигурно да си пуснат чалга...е това е простащината,която ни залива.Преди два дни се върнах и съм очарован от красотата,чистотата и реда в този манастир.Игуменката ни разреши да снимаме,като ни помоли да не снимаме само жените и вътре в църквата.Този манастир си заслужава да се посети,защото тази красота я няма в другите манастири,а тези които са недоволни от посещението на манастира да си правят екскурзиите по механите и да си слушат чалгата...
Публикувано от Георги Е.П. на 2013-09-12 12:46:41
Манастира е истински.Не е като повечето манастири превърнали се в кръчми и ханове, с преспиване, препиване и после...Хората които се смущават, не търсят Бога, а са тръгнали просто на туризъм.Да пристигнат, да извадят "бохчите", и да седнат да се напраскат.Ако в повечето манастири има такъв ред, то това на никой няма да му направи впечатление, като това че се държи на приличното облекло, и че не се предлагат софри и одаи за нощувка, че манастира не е СПА комплекс, а всеки ще влиза със смирение и любов.Изразявам се в по архаичен стил, та да ме разберат гражданята, които са забравили корените си и по този начин да си припомнят от къде са баба им и дядо, пък било и мамата и тате!
Публикувано от Елена Петрова на 2013-09-07 10:41:28
Може би трябва да сме по-смирени,когато посещаваме свети места,вместо това вечно недоволстваме.Ние сме гости на манастира и сме длъжни да спазваме неговите правила.Един от пътищата към Бога е смирението, може би на това искат да ни научат сестрите монахини.В противе случай,скоро това свято място ще бъде превърнато във всичко друго,но не и МАНАСТИР!
GfKmIHsvYesxzZkbsK
Публикувано от Svetlana на 2012-09-05 09:47:37Now I'm like, well duh! Truly thaknful for your help.
XoIruotUOkGOgFQUu
Публикувано от Sujal на 2012-09-03 00:31:12I'm not quite sure how to say this; you made it extmerely easy for me!
за манастира
Публикувано от иван иванов на 2012-09-02 18:06:01Аз обичам да снимам,във всеки манастир в които съм ходил до сега съм снимал от вън градина,цветя,пейзажи...икони или във самите черкви,параклиси и т.н. не си позволявам да снимам.Тук в този манастир не ми позволиха дори цветята да снимам,за да влезна да запаля една свещичка ме накараха да облека дреха с дълъг ръкав,защото аз бях по дълги дънки и къс ръкав,по обясними причини поради голямата жега туристически удобства няма.Има някакви странни правила като всеедно вътре живеят фанатизи не християни повече там няма да стъпя и ще разкажа на всички приятели и колеги да не си губят времето да ходят до там
за манастира
Публикувано от Пенка Кирчева на 2012-09-02 17:58:42Не си заслужава да се посещава. Пътя до манастира е много лош, манастира не е нищо особено, както и природата. Първо те посрещат табели с разпоредби за:забранено снимането на каквото и да е било включително и вие да си направите снимка, няма къде да поседнеш, в църквата се влиза забулен , като мюсюлманин и то през лятото на 32 градуса ако няма с какво да се покриеш ти дават там хартиена роба обличана от не знаеш колко хора, докато завъртиш и то няма какво друго да видиш.... изобщо -губене на време.