Врачешки манастир "Св. Четиридесет Мъченици"
Местоположение
Врачешкият манастир “Свети четиридесет мъченици” се намира на около 5км западно от село Врачеш, което от своя страна се намира на още 5км от град Ботевград.
История
Врачешкият манастир е построен по времето на Второто българско царство, след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9ти март, 1930г. След победата, която се случила в деня, в който се празнуват св. Четиридесет мъченици, цар Иван Асен II решава да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите, сред които е и Врачешкия манастир. В началото манастирът е основан като мъжко братство, но по-късно става женски, какъвто остава и до наши дни. След създаването на манастира монасите усърдно преписват богослужебни книги, като преписи на Пластир от 1559г., Граматиката на Мелетий Смотрицки от 1666г. и Служебник от 1673г. се пазят и до днес в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”. През 17-ти в. във Врачешкия манастир се помещава и килийно училище. При нашествието на турците в края на 14-ти век обителта е частично опажарена. При набезите на кърджалийските турци през 18-ти век, обаче, манастирът е сринат напълно и потъва в забрава до 1890г., когато според предания Богородица се явява на местен младеж, Атанас Якимовски, докато пасял стадото си под манастирската круша. Богородица му показва мястото на опожарените сгради и лековитото аязмо недалеч от манастира и му поръчва да възстанови обителта. След като младежът споделил видението си със селския свещенник, отец Петър Цанов събрал съселяните и направил разкопки, при които са открити основите на манастирския храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица. Предполага се, че иконата датира от 17-ти век. През 1891г. върху основите е построена скромна църквичка от най-известния майстор в Благоевградския край по онова време – уста Вуно Марков. Манастирът постепенно възразжда функциите си като мъжка обител, а от 1937г. се превръща в девическо общежитие. По настоящем (юли 2007г.) манастирът е ограден от висока зидана ограда, а вътре се съблюдава строг ред. По-голямата част от манастирските сгради са реставрирани и в отлично състояние, а останалите, включително и храма, са в процес на реставрация. Поради тази причина гостите на манастира се допускат само до предверието на църквата. Манастирът е изключително красив, за което особено допринася поддържаната му градина и изобилието от цвятя и растителност в целия комплекс. Не би било преувеличено да се каже, че тук могат да се видят истински постожения на градинарското изкуство.
Настаняване
Храна и спане не се предлагат.
Транспорт
До манастира води приличен асфалтов път от град Ботеград, който преминава през село Врачеш. От манастира по пешеходна пътека на изток на около 20-30 минути път може да се стигне до аязмото, за което се вярва, че е лековито.
Фото галерия
Оценки
История: 8.57
Архитектура: 8.29
Местоположение: 9.14
Обща оценка: 8.66
Нашето представяне: 10.00
Общо оценили: 7
Оцени този манастир
Коментари
порядки в манастирите
Публикувано от Георги Георгиев на 2013-09-20 21:39:32Подразниха ме коментарите по долу и се чудя как може да има толкова ограничени и прости хора,за да искат да снимат,да влизат по плажно облекло,да развържат торбите с ядене и сигурно да си пуснат чалга...е това е простащината,която ни залива.Преди два дни се върнах и съм очарован от красотата,чистотата и реда в този манастир.Игуменката ни разреши да снимаме,като ни помоли да не снимаме само жените и вътре в църквата.Този манастир си заслужава да се посети,защото тази красота я няма в другите манастири,а тези които са недоволни от посещението на манастира да си правят екскурзиите по механите и да си слушат чалгата...
Публикувано от Георги Е.П. на 2013-09-12 12:46:41
Манастира е истински.Не е като повечето манастири превърнали се в кръчми и ханове, с преспиване, препиване и после...Хората които се смущават, не търсят Бога, а са тръгнали просто на туризъм.Да пристигнат, да извадят "бохчите", и да седнат да се напраскат.Ако в повечето манастири има такъв ред, то това на никой няма да му направи впечатление, като това че се държи на приличното облекло, и че не се предлагат софри и одаи за нощувка, че манастира не е СПА комплекс, а всеки ще влиза със смирение и любов.Изразявам се в по архаичен стил, та да ме разберат гражданята, които са забравили корените си и по този начин да си припомнят от къде са баба им и дядо, пък било и мамата и тате!
Публикувано от Елена Петрова на 2013-09-07 10:41:28
Може би трябва да сме по-смирени,когато посещаваме свети места,вместо това вечно недоволстваме.Ние сме гости на манастира и сме длъжни да спазваме неговите правила.Един от пътищата към Бога е смирението, може би на това искат да ни научат сестрите монахини.В противе случай,скоро това свято място ще бъде превърнато във всичко друго,но не и МАНАСТИР!
GfKmIHsvYesxzZkbsK
Публикувано от Svetlana на 2012-09-05 09:47:37Now I'm like, well duh! Truly thaknful for your help.
XoIruotUOkGOgFQUu
Публикувано от Sujal на 2012-09-03 00:31:12I'm not quite sure how to say this; you made it extmerely easy for me!
за манастира
Публикувано от иван иванов на 2012-09-02 18:06:01Аз обичам да снимам,във всеки манастир в които съм ходил до сега съм снимал от вън градина,цветя,пейзажи...икони или във самите черкви,параклиси и т.н. не си позволявам да снимам.Тук в този манастир не ми позволиха дори цветята да снимам,за да влезна да запаля една свещичка ме накараха да облека дреха с дълъг ръкав,защото аз бях по дълги дънки и къс ръкав,по обясними причини поради голямата жега туристически удобства няма.Има някакви странни правила като всеедно вътре живеят фанатизи не християни повече там няма да стъпя и ще разкажа на всички приятели и колеги да не си губят времето да ходят до там
за манастира
Публикувано от Пенка Кирчева на 2012-09-02 17:58:42Не си заслужава да се посещава. Пътя до манастира е много лош, манастира не е нищо особено, както и природата. Първо те посрещат табели с разпоредби за:забранено снимането на каквото и да е било включително и вие да си направите снимка, няма къде да поседнеш, в църквата се влиза забулен , като мюсюлманин и то през лятото на 32 градуса ако няма с какво да се покриеш ти дават там хартиена роба обличана от не знаеш колко хора, докато завъртиш и то няма какво друго да видиш.... изобщо -губене на време.